LiaNik (И.К.)
259 4451
5 янв. 2020 г., 17:53  

 Приливи на сърцето- Send love! -1 

  Проза » Повести и романы
1315 8 11
Произведение от няколко части
8 мин за четене
Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познатото. Това му носи повече сигурност, вкарва го в релси и го смъква отново на земята от висините на безразсъдно нереалните мечтания. Където и да е тази земя – на равното, на дъното или пък на върха.
Коя съм аз ли? Не знам. Понякога съм смеещата се лъчезарна жена, обожаваща да вижда сутрин как изгревът се отразява в очите й, заслепява сънливостта от нощта, изчиствайки всички съновидения от кошмарите на миналото. Друг път съм онази стихийност, пълна с възмущение, наранена от минали спомени и непримирима към заливащото я сиво ежедневие. Не, не съм идеална! Не се старая и да бъда. Аз съм си аз – един малък свят, един човек - дребна брънка от нещо голяма, което и до сега се опитвам да разбера, преч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© И.К. Все права защищены

Предложения
: ??:??