***
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в среда извън общоприетата обществена представа за „семейство“, винаги го беше подтиквало да се съмнява в себе си и като човек, и като личност, и като живо създание, което също има нужда от разбиране и приемане. Разбира се, че не беше лесно да се отглежда дете, още повече, когато си самотен родител, но за Крас това не беше пречка.
Да, беше различно. Целият ти ежедневен живот трябваше да се върти и нагласи, според този на детето. Още повече, че колкото и да беше едно дете голямо, всяка промяна в малкия му, неподреден свят, водеше последствия в поведението и несигурност в характера на самото дете.
А и напоследък Красен се чувстваше като опитна мишка. Всяко влизане или излизане от дома им го превръщ ...