Примирие
Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава диря в сърцето ми, а мислите ми, насочени към твоята особа, просълзяваха моите престарели очи. Празнината, която остана в гръдта ми, зее и до ден днешен.
Може да се каже, че и двамата станахме жертва на една излишна война. Може да се каже, че и двамата бяхме ранени до кост, и двамата получихме животозастрашаващи рани, и двамата се спасихме като по чудо, тичайки по острието на бръснача... Жертвите на войната трябва да почиват в мир - всяка жертва в своята страна... ние се намираме в различни страни. Ти - в твоята собствена, а аз - в моята такава...
Но въпреки всичко, стара ми приятелко, редно е да обичаме и своите врагове. Не искам да ти желая болести и смърт, не искам да ти желая болка и страдания. Искам да получиш, това, което съм ти пожелавал и преди - щастие, усмивки и любов. Не искам да страдаш, нито да водиш война отново. Искам да следваш мечтите си и да вървиш по пътя, който намериш за правилен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Андреев Все права защищены
