ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането на житото, кралят отишъл да инспектира кралските хамбари. Именно тогава, загледан в грамадата пред него, му хрумнала гениална идея. Скъсал от ръкава на пелерината си златно мънисто, голямо колкото житено зърно, огледал се и го захвърлил в другия край на огромната купчина.
Седмица по-късно кралските глашатаи препуснали към всички краища на кралството. Оповестили те на всеослушание за приумицата на господаря, да си назначи придворен гадател, а всеки, който мислел, че има свръхестествени способности, да заповядал на тринайстия ден от идния месец в двореца.
В уречения ден, кралят се появил пред събраното множество и казал: „Задачата ми за вас е проста. Преди време загубих нещо, на което много дър ...