Винаги се дразня, когато някой от компанията се втренчи в телефона си, чати, забавлява се и недвусмислено показва, че виртуалният му събеседник е класи над присъстващите! Затова виртуалните събеседници, този бичът за нормалното общуване, са мои лични врагове! Те ограбват присъствието на нашите приятели, превръщайки ги буквално в присъстващи. Те оплитат в буквите си невинни съзнания и ги превръщат в придатъци на телефоните си! Някой трябваше да изкрещи в дисплеите им, че са натрапници, и това щях да бъда аз! Исках да им дам урок, защото тяхното цифрово словоблудство вече на нищо не прилича! 
Реших да им устроя капан: ще изляза на бира с един приятел от квартала, те ще се опитат да ме отнемат от него, и именно тогава аз ще им кажа какви жалки жалкари са! Излязохме с моя човек, седнахме, изпихме по бира, започнахме втора, а виртуалните плъшоци се свили и не пишат, явно усещат какво им се пише. Това направо ме взриви, и аз пуснах кратко съобщение на всички от вайбър листата ми: "Не ме занимавайте със себе си, предпочитам контактите наживо!:-((("
Няколко души отговориха с въпросителен знак, а един - с учудена икона. Очаквах, че са подли и притворни, но пък чак до такава степен... Писах им отново: "Като сте виртуални, да не сте по- интересни?! И при нас има единици и нули, ама при вас май преобладават нулите!"
Този път бяха по- конкретни: "Добре ли си?!", "Какъв ти е проблема, бе, мой?";, "Maj si se obarkal!?11, "Продавам неизползвани обувки, може и с куриер". Един даже ми звънна, ама аз не му вдигнах, защото така автоматично щеше да излезе от списъка и да стане реален - план, който лесно разконспирирах.Не, милички мои, колкото и да се правите, на невинни, часъг на истината дойде и аз съм нейният Пророк! Така че забих поредният пирон в ковчега на двуличните ни отношения: "Винаги съм се срамувал от приятелството си с вас, от вашата ограниченост и липса на такт! А може би ви миришат зъбите, затова не смеете да седнете срещу мен, само цъкате на жалките си дисплейчета и си мислите, че сте някои!?"
- Виж само какво им написах на тия! - казах на моя човек, вдигнах очи, но него вече го нямаше. Чак сега се сетих, че той на няколко пъти се опита да ми привлече вниманието, но нямаше как да напусна битката по средата. Допих си бирата, отхвърлих обаждане и си тръгнах. До вкъщи отвърлих още три.