Винаги се дразня, когато някой от компанията се втренчи в телефона си, чати, забавлява се и недвусмислено показва, че виртуалният му събеседник е класи над присъстващите! Затова виртуалните събеседници, този бичът за нормалното общуване, са мои лични врагове! Те ограбват присъствието на нашите приятели, превръщайки ги буквално в присъстващи. Те оплитат в буквите си невинни съзнания и ги превръщат в придатъци на телефоните си! Някой трябваше да изкрещи в дисплеите им, че са натрапници, и това щях да бъда аз! Исках да им дам урок, защото тяхното цифрово словоблудство вече на нищо не прилича!
Реших да им устроя капан: ще изляза на бира с един приятел от квартала, те ще се опитат да ме отнемат от него, и именно тогава аз ще им кажа какви жалки жалкари са! Излязохме с моя човек, седнахме, изпихме по бира, започнахме втора, а виртуалните плъшоци се свили и не пишат, явно усещат какво им се пише. Това направо ме взриви, и аз пуснах кратко съобщение на всички от вайбър листата ми: "Не ме заним ...