Признание

В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна. 

Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те

как вървиш

как вървиш 

как вървиш

как вървиш

как мигаш

как гръдният ти кош се стяга и отпуска

как очите ти излъчват любов и топлина

Не беше възможно. Как успя да не омръзнеш на човек, на когото всичко му омръзва?
Влюби ме в себе си постепенно. Настани се в ума ми бавно. Присвои си душата ми лека-полека. Лицето ти, очите ти, ръцете ти.. Загубих се в тях и в тях се намерих. 

как се смееш

как се смееш

как се смееш

как се срамуваш, ако вниманието е насочено към теб

как мислите ти те водят единствено към нея

как докосваш всяко твое притежание леко и нежно

Когато те открих, всичко в главата ми утихна. Името ти се превърна в сънищата и мечтите ми. Образът ти- в ахилесовата ми пета. 

как бягаш

как мълчиш

как мислиш

как прегръщаш

Да те гледам беше като да ям любимия си плод или да погаля бездомно куче. Да те гледам беше като да се наслаждавам на захарен памук, седнала на кресло в Рая, намиращ се в ирисите ти. 

Да те гледам беше като да наблюдавам ангел, разпръскващ огнени искри и водни капки едновременно. 

Да те обикна беше като да си изкарам изпита, знаейки учебниците на всички български издателства наизуст- еднакво трудно и лесно. Обикнах те по-дълбоко от езеро Байкал. Свикнах с теб още в секундата на първата ми среща с образа ти. 

Когато си замина, влязох в тъмна гора. Там летяха зли птици, гониха ме ужасяващи хищни котки, а хиени раздърпаха дрехите ми. Нямах дори запалка с фенерче, сам-сама в черна гора. Без теб. 

А вярвах, че ще ми омръзнеш. Бях сигурна, че си шега, нещо мимолетно.. Дори забавление. После си отиде и се оказа, че най-голямата шега е единствената истина в живота ми. 

Не бях готова да те пусна. Още не съм готова. Няма и да бъда готова. 

Не знам какво написах току-що, ако искаш го пропусни и запомни само това: 
Обичам те, когато мразиш. Обичам те, когато се смееш. Обичам те, когато ми липсваш перманентно. Обичам те, когато те видя за секунда и изчезнеш от кръгозора ми. 

Обичам те. Продължавай да дишаш, за да дишам. 

                                                               На ученическата ми любов