26.02.2017 г., 18:08 ч.

Признание 

  Проза » Писма
1065 1 0
2 мин за четене
В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш
как вървиш
как мигаш
как гръдният ти кош се стяга и отпуска
как очите ти излъчват любов и топлина
Не беше възможно. Как успя да не омръзнеш на човек, на когото всичко му омръзва?
Влюби ме в себе си постепенно. Настани се в ума ми бавно. Присвои си душата ми лека-полека. Лицето ти, очите ти, ръцете ти.. Загубих се в тях и в тях се намерих.
как се смееш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??