В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш
как вървиш
как мигаш
как гръдният ти кош се стяга и отпуска
как очите ти излъчват любов и топлина
Не беше възможно. Как успя да не омръзнеш на човек, на когото всичко му омръзва?
Влюби ме в себе си постепенно. Настани се в ума ми бавно. Присвои си душата ми лека-полека. Лицето ти, очите ти, ръцете ти.. Загубих се в тях и в тях се намерих.
как се смееш ...