Продавам любов

- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.

- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше да зове рожбата си.

В дъното на плажа, девойката седеше направо върху студения пясък и се опитваше да скрие, че плаче. Небето се спусна ниско над морето и се взря в очите и. Солени като водата, топли, горестни, вкусни маслини. Вятърът го избута грубо и целуна нежно девойката по очите. Глътна сълзите ù, наистина вкусни като маслини.

Четвърт час по-късно, тъмносиня Хонда се откъсна от морския бряг и побегна по шосето към София. На задната седалка девойката седеше безмълвно и се прощаваше с лятото. Мъжът до майка ù си нагласяше огледалото за обратно виждане. А огледалото притихнало гледаше към момичето и тъгуваше.

“Дууу! Дууу! Ду хаст михт” - колата летеше с Рамщайн върху гумите. По Северната магистрала групата изнасяше концерт. Майката пушеше цигара след цигара, мъжът до нея постоянно си нагласяше огледалото за обратно виждане. А огледалото гледаше към болката и отчаянието, на задната седалка, свити на кълбо.

Концертът приключи с гръм и трясък в неожънатата слънчогледова нива. Бързата помощ изобщо не побърза, забави се и майката клюмна глава на предната седалката. Цигарата падна от устата ù. Мъжът до нея трепереше, плувнал в кръв и пот и гледаше към магистралата.

Девойката вървеше отстрани на пътя, без да се обръща. От дясната ù ръка се подаваше окървавеното острие на малък нож. Небето се разсърди. Гръмотевица резна въздуха и тишината. Облаците се разплакаха безпомощни. Заваля дъжд.

Илиан Иванов се сепна, отвори очи и се огледа. Бе полутъмно наоколо, а той лежеше по гръб в нечие легло. От коридора се изсипваше оранжева виделина на тънка мрежеста ивица. Чуваха се капките вода от банята. Той се обърна настрани. До него лежеше и похъркваше жената. Отново легна по гръб и затвори очи. Досети се къде се намира.

Снощи се прибраха от морето малко след полунощ, той, жената – майката на Ния и Ния. Последните два дни на морето му се сториха като миг. Младен му беше позвънил, че го повишават. Нощта, преди да си тръгнат се люби страстно с майката. Излезе на терасата да изпуши една цигара и неволно погледна през прозореца към стаята на Ния. Приглушената светлина на лампата къпеше голото и тяло с розови лъчи. Инстинктът му на ловец се пробуди, Илиан захвърли цигарата и се вмъкна при девойката.

Погледна към спящата и нищо неподозираща майка и му се прииска отново да си отхапе парченца целувки от тялото на Ния. Той стана и се запъти към банята. Видя как водата радостно се плиска върху раменете ù, бавно се стича по меката и шоколадова кожа надолу към... Той затвори вратата на банята. Влезе в кухнята и потърси по шкафовете кафе, но намери само оголени рафтове. Седна на масата и запали цигара.

Преди месец се разведе успешно със Силвия. За да се съвземе, реши да се разходи до морето. Даже си взе и карта за почивка от районното. Отиде, настани се в почивната станция и тогава... И тогава, докато се мотаеше един ден по пясъка, ги откри, Ния и майка ù. Седяха величествени под сламения чадър и си приказваха. Майката беше зряла праскова. Всички погледи наоколо се спираха върху нея, галеха гърдите ù, косата ù. Докосваха ръцете ù... Търсеха, търсеха да зърнат очите ù, скрити зад тъмните очила, с бледорозови рамки. Ния седеше до нея невъзмутимо красива и осъзнаваше, че бъдещето ù принадлежи.

Той се изненада, когато го заговориха. После пиха мартини на плажа - той, тя и Ния. След това им отиде на гости, а накрая пренесе раницата си от ведомствената почивната станция в техния апартамент.

Илиан се влюби болезнено и в двете, когато Ния празнуваше шестнадесетия си рожден ден. Това стана два дни след като се пренесе при тях на плажа. И се стигна до последната, приказна нощ преди тази. Красиво, истински неповторимо, съвършено като тялото на Ния, той се отдаде на страстта си. И това не беше сън, не беше.

Какво да каже сега на майка ù? Какво? Откъм спалнята се чу шляпане на боси крака. Жената бавно се приближи към него с камера в ръка. Тя цялата сияеше от удоволствие.

Смееше се.

Илиан се стъписа.

- Е, мръснико, какво ще кажеш за това, а? - жената му подаде камерата. Илиан пребледня, посърна, сърцето му се сви от ужас. На камерата оживяваше стаята на Ния от предходната нощ.

Жената невъзмутимо си взе от неговите цигари и си запали. Дръпна от нея два пъти.

- Пич, това е изнудване. Разведен си, имаш апартаменти, вила в наследство... Е, сега имаш и проблеми с мен! Тя е само на шеснайсет години – жената постави химикалка и готов документ за подписване. Искам само апартамента в Лозенец, на улица Персенк.

Възцари се тишина. На вратата се показа Ния, мокра и ухаеща на сапун. Тя си изтриваше косата с жълта кърпа. Чуваше се само пращенето на цигарите.

Илиан подписа.

Стана и отиде в спалнята, обу си дънките, взе си нещата и излезе без да се сбогува.

Отпуската му свърши, а с това и кошмарите от развода и морска авантюра. От понеделник го чакаха отново нарядите, дежурствата, верните колеги. Неделята той използва, за да си изпере дрехите и почисти жилището. Преди новините пи една ракия и си легна рано.

На другата сутрин се събуди друг човек - бодър с настроение. Свари си ароматно кафе. Отпи глътка, втора... не бързаше. Приготви се да влиза в банята и на вратата някой почука.

Илиан отвори с чаша кафе в ръка...

-Ето вземи ги! Не ги искам, деветдесет хиляди евро - моят дял от апартамента на Персенк - на стълбите стоеше Ния и му подаваше неразпечатан плик. Той пое парите, а Ния се обърна и си тръгна величествена, красива и без да бърза.

Преслава, върни се! - Илиан направи крачка да я спре, а Ния, тоест Преслава, виновно го прегърна.

- Откъде знаеш истинското ми име?

- Не забравяй, че съм полицай все пак, не просто глупав мъж. Знам още, че си на двадесет и шест и Заримира не ти е никаква майка...

- Тогава защо...? - Преслава не успя да попита. Илиан впи устните си в нейните, а тя покорна се обви около него. Вратата зад тях срамежливо се затвори.

В понеделник сержант Илиан Иванов закъсня за дежурство цели три часа. Е, не го наказаха, разбира се. Размина му се, а след като видяха Преслава, много от колегите му излязоха в отпуск и заминаха за ведомствената почивна станция край морето.

Свободей Огражденец 2013