- Имаше го. В условията го имаше. Когато реша, мога да пиша за други хора и то задължително трябва да влезе в книгата Наистина се връща по-рано. Подавам му написаното. Той го изчита и ме гледа непонятно.
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници за Джуджета.
- Хубаво стана. Той също е успял по своему.
- А за мен?!
- Има време. Там е трудно.
Той вади няколко бутилки уиски и един галон. Наливам си от всички видове в 3 или 4 чаши. Откъде да започна да пиша за този мъж? Чакай, трябва да помисля, но след като си изпия уискито и се наспя. Изморена съм от тичането по оная огромна поляна да сервирам по 15 часа на ден, но го слушам. После ми показва оризовия плаж в Италия. Бели, малки, гладки камъчета във формата на ориз и морето пред тях. Нищо не съм видяла в живота си. Нищо! Това ме натъжава неимоверно много, става ми студено и бързам да си тръгна. И пак оня въпрос „Защо точно този мъж?” Защо преглътнах?
- Лека нощ.
- Чао.
Сутринта нарано ...