Кво си са закискал, бре, Михо? Жена ти цял живот са трепи зарад теб, а ти... И изведнъж се запъна.
Вуйчо Михо наведе глава. Жилите на врата му набъбнаха. "Сега ли трябваше да му рече туй? Се трябваше да измисли нещо, с което да ù помогне! А и той кво е замързелувал! В тежест ù е веч"- мислеше си той. Едра сълза се търкулна по скулестата му буза, спря на устните и той преглътна. Чана Пена се приближи до него и обгърна врата му с двете си ръце.
- Прости ми, Михо! Обидих та. Моя мил герой. Не знайш, че ако та няма и аз няма да живея. Пуста ше е таз къща без теб. Господ затуй е отредил ората да имат семейство, за да могат да са гледат когаш требва. Никогаш не си ми тегнел. Драго ми е кат са сабуда в утрото и да та вида до мен. Обичам та, мой мили стопанино! Обичам та такъв, къвто си. Само теб си знам и никой друг не ми требва.
Вуйчо Михо разбра колко верна му е Пена. Съжали за тогаз, когаш отиде при Чапкън Ленче. Как можа да си помисли! Нищо, че не му роди дете. Но когаш имаш такъв верен д ...