Кво си са закискал, бре, Михо? Жена ти цял живот са трепи зарад теб, а ти... И изведнъж се запъна.
Вуйчо Михо наведе глава. Жилите на врата му набъбнаха. "Сега ли трябваше да му рече туй? Се трябваше да измисли нещо, с което да ù помогне! А и той кво е замързелувал! В тежест ù е веч"- мислеше си той. Едра сълза се търкулна по скулестата му буза, спря на устните и той преглътна. Чана Пена се приближи до него и обгърна врата му с двете си ръце.
- Прости ми, Михо! Обидих та. Моя мил герой. Не знайш, че ако та няма и аз няма да живея. Пуста ше е таз къща без теб. Господ затуй е отредил ората да имат семейство, за да могат да са гледат когаш требва. Никогаш не си ми тегнел. Драго ми е кат са сабуда в утрото и да та вида до мен. Обичам та, мой мили стопанино! Обичам та такъв, къвто си. Само теб си знам и никой друг не ми требва.
Вуйчо Михо разбра колко верна му е Пена. Съжали за тогаз, когаш отиде при Чапкън Ленче. Как можа да си помисли! Нищо, че не му роди дете. Но когаш имаш такъв верен другар, сичко друго е нищо пред туй. Децата свързвали още повеч.
Без тях думат, не можело да са живей. Но нъл ги види! Още щом са задомят, забуравят за майка и тейко. А колко изгонени имало от къщите. Нищо, че са са трудили толкоз години. Добре е, че Господ му изпрати Колчо. Скопосно е момчето. Яко и работно. Ей на и снаха ше им доведе.
- Колчо, Колчо - чу се гласа на чана Пена. Иди и са полюшкай на люшката!
Момъкът излезе от одаята, облечен в новите си дрехи, дето беше на годежа и двамата тръгнаха към люшката. Коля се качи, а чана Пена го залюшка. Люшкаше и удряше с коприва. "Да има ного плод в бахчисарията и ного берекет в къщата!" Тя запя: "Слънчо си майка послуша, на пуста, златна люлчица, на личен ден, на Гергьовден, в Марийкити дворове: ред са момите люлеят, редом момите момците, а на Марийка ред дойде, ред дойде да са полюшка. Кат са Марийка качилъ, два са Марийка люшнала, дорде Марийка потрети, Слънчо се люлка вдигна..." Тя притихна и наново продума:
- Я да видим питата, че квот сме я подкарали, мож да станена въглен!
Тя побегна към пещта. Взе лопатата и издума гласно: "Уф, още маленко и останало" Извади я и я постави върху месала. В обора се чу блеене. Там я чакаше гергьовското агне. Почистено и сресано, окичено с венец от гергьовки, превързано с червен конец, за да гони злото и нечистото. Даде му трици, сол и трева. То ги пое лакомо и наново заблея.
Солта, казват, означавал ситост и спор, триците плодородие, тревата изобилна паша за овцете.
Чана Пена излезе от обора и се запъти към портата. След малко се върна с дядо Матю. Настъпи денят на жертвоприношението. Тя изведе животното от обора. Дядо Матю прекади с кандилницата върху главата на сиротното.
- Източи повеч вода от кладенеца и я затопли! - чу се гласа му.
Заби с един замах острия и дълъг нож в шията на животното и из раната изскочи ярка кръв. Тертеплийски разпра кожата и я подаде на Колчо.
- Турни я там, да съйне! - нареди той.
Разпра от шията през корема, чак до краката и извади вътрешностите.
- Занеси ги на Пена и речи и да поизчаха да изчистим чревцата, че сичко нея чака! Да поддържа пещта, да е силен огена!
С кръвта той намаза стената и прага на къщата и след това челото и брадата на Колчо.
- Да си здрав и читав, сине! На, земи венчето и китката! Изсуши ги и ги надроби в кърмата на животните, та да не боледуват!
Дядо Матю изми добре чревцата в студената вода, подаде ги на Колчо и наново продума:
- Добра работа свърших. Рекох да си тръгвам!
- На обед ше та чакаме - чу се гласа на Пена.
- Добре, добре - отговори старецът и се запъти към портата.
Следва продължение.
© Мария Герасова All rights reserved.