Продължение Съдбата е голяма шегаджийка

Ето го! Бързам да му кажа:

-          Сетих се за какво ти е книгата.

-          Кажи.

-          Да се фукаш!

-          Ти сериозно ли говориш? – напълно сериозно ме пита той.

-          Да. – Гледам го, все едно съм открила нов енергиен източник.

-          И как точно ще се фукам? – вече го избива на смях, но още успява да се въздържи.

-          За това не бях мислила, но… например. Чакай, оная твоята художничка  в Италия ще те покани ли пак в дома си?

-          Ако я помоля.

-          И така. Влизаш в разкошния ù дом, като от филмите, тя мисли, че ти е взела ума с картините си, че тя е само човек на изкуството, а ти… ти всъщност какъв си? Добре. Пиете хубаво италианско кафе, каквото искате правите… там, но на тръгване, с абсолютно елегантен жест, ти целуваш ли ù ръката? Добре. Целуваш ù ръката и с още по-елегантен, но такъв аристократичен, галантен и изискан, и съвсем небрежен жест и подаряваш супер луксозно, малко томче. На италиански, разбира се. Вътре май трябва да има твои снимки, а на кориците мои.

Той ме гледа онемял. Само успява да ми покаже някакви снимки от GSM си. Сплескан нос, разрошена коса, направо ужас.

-          Това ти ли си?

-          Снимах се в движение.

-          И е отблизо. Като жабар си. Тая не.  А оня шейх ще те покани ли пак на гости?

-          Не беше шейх, а главен прокурор на емирство.

-          Добре де. Но докато сте на яхтата и отгоре ви спускат от хеликоптера разни неща.

-          Пиене беше.

-          Добре. Ти също му подари книгата ми. Автобиографията си.

-          Ами… ако не е нищо особено и дори не я прочетат или не я харесат?

-          Ще се постарая. Обещавам...

-          Всъщност на колко езици трябва да се превежда?              

-          Само в Румъния не съм бил.

-          Лъжеш ме, но ако е до Румъния, там съм аз. Полурумънка съм.

Той  разтваря пръстите на ръцете си и ги гледа. Често го прави този жест.

-          Тръгваш ли?

 Трите GSM, ключовете, пътната му чанта вече са в ръцете му. Без всякакво желание му казвам Чао.

Спирам да пиша!!!

-          Боли ме главата. От лявата страна. И то много.

-          От борбата за кого да пишеш е.