22 авг. 2023 г., 09:24
16 мин за четене
Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите около пристанището бяха пълни с моряци, които пиеха и ядяха шумно. От време, на време запяваха някоя песен. Койчо, Янко, Марто, Йовко и Митра бяха седнали в една кръчма и хапваха прясна риба. Или поне за такава я купиха.
- Не знам колко е прясна, но е вкусна. - Мартоломей ядеше с огромен апетит. Никога преди не беше ял морска риба. Трудно се намираха морски продукти в Селищник. Както и в селото на Койчо и Янко. През деня бяха разпитали всички товарни кораби. Но никой не беше пожелал да ги вземе, а в това време едва ли някой би тръгнал.
- Да, заслужава си. – каза с пълна уста Койчо. Конете ги бяха прибрали в конюшнята на заведението, а те самите запазиха стаи в странноприемницата над заведение ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация