Още малко и всичко ще свърши! И Слава Богу!!! Не издържам повече така... Чак днес
осъзнах колко много съм се залъгвала. Ти... Ти обичаш ли ме наистина? Да... Обичаш нещо в мен, и това е невъзможността да сме заедно. Обичаш това, че тъкмо когато си помислиш, че ме имаш, аз бягам - при това надалеч!!! А аз обичам ли те? Не... аз обичам красивите думи, които ти така искусно редиш... една след друга, като мънички мъниста. Малки, красиви... но и фалшиви. Ето това е всичко. А какво има помежду ни?! Истинско или не? Не знам. Може би част от цялата тази приказка е реална... но само част от нея. Останалото е лъжа. Красива, но лъжа.
Днес като че за първи път погледнах истински в твоите очи, истински, без да има нещо, което да ги замъглява. Днес сякаш прогледнах. Стоях... гледах мъжа, който обичам и си мислех какво всъщност намирам в него. Осъзнах, че обичам нещо, което той не е. Обичам нещо, за което той просто се представя. Една красива заблуда. И сега като че вече... вече разбирам защо казват, че любовта е сляпа. Защото когато обичаш и си завладян от онова красиво чувство на влюбеност, виждаш нещата различни... и забравяш за реалността. Защото когато си влюбен, просякът ти изглежда принц, горчивото - сладко, скърцането на вратата - музика.
Днес аз май прогледнах. Защото усетих, че ти всъщност играеш с мен. А ти обичаш да играеш, нали? Ти си просто добър актьор на сцената на живота. Прощавам на себе си, че се влюбих в теб. Прощавам и на теб, че ме накара да те обикна. И, да, аз винаги ще те обичам, защото любовта ми е истинска. Но вече виждам в реалността и те оставям,защото без теб ще бъда по-щастлива. Защото ти, колкото и да обичаш... мен, твоята малка кралица, никога няма да можеш да бъдеш за една!!! А аз не искам това за себе си - мъж, влюбен до полуда в мен, който въпреки всичко има нужда всеки ден да укротява дявола в себе си с различна жена!!! Обичам те, но прогледнах. Оставям те с усмивка на лицето и ще запазя красивия спомен за нашата приказка, в която ти беше крал, а аз твоята кралица!