23 мар. 2011 г., 20:55

Пролетно чукане 

  Проза » Юмористическая
2147 0 15
4 мин за четене

 

 

Пролетно чукане

 

(подходящо и за лица под 18 години)

 

 

Всяка година пролетта чука на портата ми.

И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен,  все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори (да не ми свети в очите оня нейният хубостник, слънцето!), нито даже гледката на комшията Станчо с шубата и опърпаната ушанка, щото той и през лятото си ги носи... нищо не може да спре ръченицата в гърдите ми! За всичките тия години така и не се намери цяр. Джипито все цигарите изкарва виновни, ама има много здраве – аз на петнадесет години още не пушех, а сърчицето и тогава си подскачаше.

Добре че тая година пролетта малко позакъснява, внучката вика: ”Мести се полюса, затова е тоя студ по това време.” Ама аз си мисля, че може би Господ се е смилил и ми е отпуснал малка отсрочка. И то съвсем навреме, понеже в два от сериалите действието е на много, ама много важен етап на развитие и не мога да го пропускам заради някакви си птички и тревички под прозореца и глупавите сърдечни подскоци!

Тъкмо си го помислям и не щеш ли, чувам удари по вратата. “Имаш да взимаш, викам си, няма да се хвана аз на тия изтъркани номера!” и увеличавам звука на телевизора.

Чукането преминава в думкане и почва леко да ме изнервя, но се опитвам да не му обръщам внимание. То обаче се засилва все повече и заприличва на ония тъпани, дето вещаят злини.  Допълват го някакви отчаяни вопли, които по непростимо нахален начин ми се намесват в действието! Тъкмо посягам пак към дистанционното, когато чувам викове и откъм балконската врата. “Е, това си е истинска обсада, викам си, но не си познала, хубостнице бяла, няма да се предам!” За жалост, докато ме разсейват от две страни, на екрана почват да текат заключителните надписи, та едва не се разревавам от яд.

В следващия момент се чува трополене по стъклата. Някой май хвърля камъчета по скъпите ми стъклопакети. Каква нечувана наглост! Съвсем се вбесявам и вече не се сдържам, трябва да погледна и да му дам да разбере на тоя... Отвън цяла тълпа съседи ръкомахат, крещят и свиркат като полудели! Отварям със замах вратата и... дим и миризма на горяща пластмаса ме удрят в носа.

Поглеждам накъдето ми сочат отдолу и какво да видя: кофата ми с боклук гори! Пламъците вече обхващат и някои вещи в съседство, така че бързо се врътвам и тичам към банята за вода. Пътьом отварям входната врата на съседките, дано да спрат да думкат. Те нахълтват уплашено и задръстват и без това тесния коридор. Разчиствам си пътя с лакти, пълня голямата кофа с вода и бързам обратно. Много съм пъргава, когато се налага и въобще не изпадам в паника като някои!

Когато пожарът е потушен, сядам задъхана на дивана, а съседките вкупом дърдорят на главата ми:

-         ... ти да не би... да си вече малко глуха, а? То годинките...

-         ... тия сериали главите ще ни изядат, ама ха де!

-         ... пусти цигари, хем скъпи, хем опасни, ама не ги спирате! И аз на моя Киро откога...

-         ... за една бройка щеше да си изгориш, добре, че видях аз първа, та извиках и...

Нямам какво да отговоря, затова си мълча и външно кимам с глава в знак на съгласие. По-късно даже успявам да изцедя някоя и друга благодарност от кумова срама. Тайно обаче съм доволна. Какво е един пожар в кофа за боклук в сравнение с ежегодните пролетни клади в сърцето ми?! Буря в чаша с вода, ето какво! Сега, след като се запалих буквално, може пък да ме отмине онова, по-страшното... Ето на, и дишането ми вече съвсем се успокои, за някакви си броени минути. А от онова, пролетното чукане, спасение няма с дни и седмици. Добре, че се оказа фалшива тревога! Отсрочката отгоре явно още си е в ход.

Поглеждам изпод вежди часовника на стената – остават по-малко от десет минути до другия сериал. Слава богу, съседките май имат същото наум, защото започват да се изнизват една по една с последни охкания, въздишки и съвети. Затварям внимателно вратата зад гърбовете им, после с два-три скока се озовавам на дивана. Пускам звука тъкмо навреме, от екрана се разнася познатата протяжна, късаща сърцето мелодия. Намествам се удобно с доволна въздишка и с ясното съзнание, че съм си с късмет. Можеше да спре токът например или пък, не дай боже, да гръмне телевизорът!

Е, хайде! Сега вече ви казвам довиждане, че току-виж пропусна нещо съществено!

И... през следващия един час не ме търсете за нищо, даже и за пожар!

 

 

© Нелиса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно! Поздрав за веселото чукане!
  • Весело чукане се е завихрило!
  • Благодаря ви, че се посмяхте с мен!
  • Харесах много!
  • Много си те бива за проза, описваш по един остроумен начин, който, лично на мене, ми напомня за другарите Илф и Петров. А иначе, относно отсрочката и т.н., няма да коментирам -- това са си теми, които се обсъждат между жени.
  • Развесели ме!
  • интересно..поздра!!!
  • Поздравления, Нели. И в този жанр - добра, дори много добра! барона
  • Ех, то и аз за малко да направя пожар, ама се разминах само с поизгореми длани! И да ти кажа - не бяха сериалите, а Фб!
    За това и думата "кюфтета" у нас е вече нарицателно!
    И... пука ти кой чука!
  • Талантливо написан хумористичен разказ, много ми хареса!!!
    Притежаваш страхотно чувство за хумор, автоиронията е
    художествено средство, което не всеки автор владее, но
    ти го владееш до съвършенство и това прави разказа ти
    оригинален и силно въздействаш върху читателите.
    Поздрави за талантливата авторка!!! БЪДИ!!!

  • Благодаря ви, че проследихте този епизод на моя сериал
  • Много ми хареса!
  • с усмивки, хубаво
  • С усмивки, Нели!
  • Хареса ми и ме накара да се засмея! Това означава че разказът е мнгог добър!
Предложения
: ??:??