Прощално

                                                            Прощално
 
           На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
         Всъщност и думи вече нямам. Всеки път, докато те чакам, мисля, че ще успея да ти кажа това, което искам, но щом те видя, знам, че отново старателно ще избягвам темата. А ни остават само няколко дни... Глупаво е, че трябва да замина сега, когато най-накрая имам онова, което търсех. Но трябва. Аз тръгвам след най-красивата от мечтите си. Не те моля да идваш с мен. Знаеш, че не можеш да искаш от мен да остана. Налага се да реша какво да правя с живота си. И да го сглобя някак без теб.
       Болката нямаше да е толкова силна, ако дните ми бяха преминали без очакването да те видя, без смеха ти в горещите вечери, без детската ти нежност. Ако бяхме останали просто приятели, раздялата щеше да е по-поносима. Но се радвам, че усложнихме нещата така. Сега, въпреки бъдещето и амбициите, които ни теглят по различни пътеки, още за миг ние си принадлежим. Принадлежи ми правото да се облягам на рамото ти всеки път, когато се почуствам слаба, да оставям в твоите ръце онова, с което сама не мога да се справя. Принадлежи ми правото във всяка тълпа, във всяка минута от идния ден да търся теб. Принадлежи ти моето време. Все още имаш правото да си най-близкия човек до мен. Твое е слънцето в очите ми!
         Благодаря! За галените имена, с които ме наричаше, за чувството ти за хумор, за разбирането, за опазените тайни, за мъдростта, за успокоителните думи, за грижата, за всичко дадено и назад невзето... Моля те, не ме мрази! Моля те, бъди щастлив!
        Ще тръгна рано сутринта в неделя. Сигурна съм, че ще вали. В автобуса всички ще спят, а по радиото - тихо ще звучи хитът на Кариzма "Минаваш през мен". Последното нещо, което ще видя, ще бъде аметистовият изгрев над познатите сгради. Последната мисъл ще бъде за теб.
       Когато се събудиш, когато изпиеш твоята доза 3 в 1 с много сметана, аз ще съм на километри от теб. И сякаш нищо не е станало, ще се обадиш да се уговорим. Този път - за петък вечер.
       Търсих те. Срещнах те. Имах те! Още значиш много за мен. И ако ми позволиш, ще продължа да бъда важен човек в живота ти. Позволяваш ли ми?