14 апр. 2005 г., 18:57

Прощално писмо 

  Проза
5.0 / 7
4868 1 6
4 мин за четене
ПРОЩАЛНО ПИСМО
Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече да не ви бъда в тежест.
Мила мамо, ти, която си ме дарила с живот, не ме кори, че сам ще си го отнема! Девет месеца съм бил близо до сърцето ти, слушал съм неговото туптене. Обичам те, мамо! Но не мога повече да те гледам как вехнеш по мен. Аз съм престъпник, мамо! Това те унищожава, знам. Това те убива! За да набавя своята ежедневна доза, аз извършвам грабежи! Бия жестоко хората, от които вземам чанти, мобилни телефони, портмонета... Жесток съм, мамо! Лош съм. А бях твоето добро и мило момченце. Бях добро дете, мамо, нали? Какво стана с мен? Защо тръгнах по този път? Не знам.
В момента остър нож реже сърцето ми. Душата ми е в ада. Болката, която изпитвам, е неописуема. Нямам дрога, за да се успокоя. Тялото ми се тресе, сякаш остри клещи късат парчета от плътта ми, р ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Предложения
  • ШУДРА Казалось у этой сухой согбенной старухи, волочащей перебитыми ногами, нет прошлого. Она ходит ...
  • 1. Благородный и добродетельный народе! Мы испытываем непомерное угнетение духа. Давний победный гро...
  • Гриха на дачах - Стой, стой, куда ты Гриху гонишь, он не гонимый. Все знают! - Ну, мало ли, всякое п...

Ещё произведения »