Vala (Валентин Кабакчиев)
114 13
14 abr 2005, 18:57

Прощално писмо 

  Prosa
4763 1 6
4 мин за четене

ПРОЩАЛНО ПИСМО

 

         Прости ми, мила мамо! Прости ми!  В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече!  Искам да загасна тихо и повече да не ви бъда в тежест.

         Мила мамо, ти, която си ме дарила с живот, не ме кори, че сам ще си го отнема! Девет месеца съм бил близо до сърцето ти, слушал съм неговото туптене. Обичам те, мамо! Но не мога повече да те гледам как вехнеш по мен. Аз съм престъпник, мамо! Това те унищожава, знам. Това те убива! За да набавя своята ежедневна доза, аз извършвам грабежи! Бия жестоко хората, от които вземам чанти, мобилни телефони, портмонета... Жесток съм, мамо! Лош съм. А бях твоето добро и мило момченце. Бях добро дете, мамо, нали? Какво стана с мен? Защо тръгнах по този път? Не знам.

         В момента остър нож реже сърцето ми. Душата ми е в ада. Болката, която изпитвам, е неописуема. Нямам дрога, за да се успокоя. Тялото ми се тресе, сякаш остри клещи късат парчета от плътта ми, ръцете ми треперят, вие ми се свят. Прости ми, че е така накъсано  това мое писмо, но не съм на себе си! Просто не зная на кой свят съм!  Не зная и къде ще отида – в рая или ада. Може би по-скоро на второто място.

         Мамо, ако ида в рая, ще идвам често в съня ти: ще те целувам нежно по челото, ще те прегръщам, ще си говорим... Мамо, заклевам те да говориш на младите хора, говори им да не използват никога тази гадост, да бягат от нея, като от огън!  Да не тръгват по моя път, мамо!

         Татко, бъди силен и давай своята морална подкрепа на мама! Тя ще има нужда от нея. Бъди винаги до нея! Обичай я, обичай я много! Татко, помниш ли как те яздих и ти беше моето конче? Ти ме учеше да бъда добър и силен мъж. Учеше ме да бъда честен, да помагам на хората. Не можах да стана това, за което мечтаеше. Прости ми, татко! И тебе те обичам! Ще идвам и в твоя сън, но не бих се разнежвал толкова, че да те целувам по челото. Нали няма да ми се сърдиш за това?

         Сбогом, мои мили родители! Аз направих своя избор. Може би ще бъда по-добре там. Целувам ви много нежно! Обичам ви! Ще чакам да се съберем някога на онова красиво място, където отивам... Дотогава!

Сбогом! Сбогом! Целувам ви! Не ме винете!

 

                  

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Случва се постоянно...тук и там.
  • Много тъжно, но реално. СТрашна раздяла, разплака ме , 6 имаш от мен.
  • много е хубаво браво но е много тъжно 6 от мен
  • мн е хубаво, но страшно тъжно....и аз се разплаках на него.....!
  • Мисля,че героят ти има нужда да осъзнае грешките си и да не ги повтаря...Дрогата убива мисълта и някак си нереално ми звучат тези прощални думи..по-скоро бих се радвала,че той иска да живее,разкайвайки се за всичко...
  • Щом произведението ти изтръгне сълзи от очите , знаеш - постигнал си нещо ! Твоето определено успя ...
Propuestas
: ??:??