Спомняш ли си онези моменти, в които ти се е искало изобщо да не си се раждал? Онези моменти, в които се потиш обилно под мишниците, задника ти става едно с дънките, а лицето ти подозрително много започва да напомня на "Биволско сърце".

Сигурен съм, че сега ще се сетиш за някоя от тези случки, но понеже искам да пресека в зародиш семенцето на срама, което ще покълне в теб, веднага ще те разсея с нещо, от което поне на теб да ти олекне.

И тъй като от личен опит знам, че няма нищо по-хубаво от чуждия резил, започвам с моята първа история.

Двама симпатяги отишли на купон. Нищо особено не се случило с изключение на това, че цяла вечер слушали някаква песен, в която се пеело "You mother fuckin' son of a bitch". Фраза, която в последствие се явила като официален слоган на вечерта. Пийнали си и започнали все по-често и по-често да я употребяват. Но освен това я преиначили и на български, ама с онази характерна артикулация, която притежават истинските американски гангстери. Уж било яко. Цяла вечер се подвиквало "Ела тука, кучи сине!". "Пийни от тоя шит, кучи сине!". В смисъл, вникваш, нали? Свършил купонът. Емоциите се източили в канавката на съня и така. На следващата сутрин пичът, който се събудил пръв, взел мобилния си в ръка и набрал приятеля си. И понеже още бил в настроение, дори и не изчакал отговор, ами директно излаял "К'во става, кучи сине?", а от другата страна се чуло "Синът е в банята, кучката е на телефона."

Друг кофти случай е този, в който един мой познат си сменил работата. Получил добра оферта за бачкане в хубава фирма, с хубав служебен автомобил и още по-хубави колежки. Много се зарадвало момчето и решило, че поводът си заслужава. Хванал няколко приятели и се почерпили. Естествено, както при всички нас, в един момент вечерта преминала границите на приличието и пичовете се смазали. Да речем, че всичко минало добре, но на сутринта нашето момче се успало за работа и за това, когато се събудил изобщо не отишъл до кенефа, не пил кафе, не си измил и зъбите. Направо си навлякъл костюма и с превишена скорост се отправил към бачкането. По пътя от тръскането по дупките, болярските кюфтенца в стомаха му се омесили още повече със седемте бири и трите менти. От този факт героят на случката почувствал едно доста режещо усещане в стомаха. Паркирал набързо, качил се в асансьора и натиснал седемнайстия етаж. Още на третия обаче асансьорът спрял, а в него се качила една много яка мацка с големи токчета, много къса поличка и сатенена ризка, под която леко прозирал сутиенът ù. Погледнала го и казала "А, и ти ли си за седемнайстият?", а нашият отвърнал с леко препотено чело, че и той бил за там. Между единайстия и тринайстия етаж положението станало нетърпимo и било време за действие. И за да прикрие неприятния звук, който отверстието му се канело да издаде, решил, че е по-мъдро да пусне една от онези безшумни бомби, които са послужили като разработка на газовите оръжия за масово унищожение. Все пак, като основен аргумент му послужила народната мъдрост, че всяка изкарана пръдня е еквивалента на пет лева спестени при доктора. Не е нужно да ти казвам как мацката го изгледала, когато усетила какво е направил пръдльото, както няма и да ти разкажа за адската кашлица, от която за малко не повърнала.

И за да не си кажеш, че само се подигравам на чуждото нещастие, ще ти разкажа още една последна случка, в която главно действащо лице съм аз.

Преди няколко години бях поканен на рожден ден от една моя позната. Не бяхме особено близки, но на времето ходеше с един мой приятел и реших, че може да ми се отдаде подходящ повод за да я "уважа". Хем пък и на рождения ù ден. Отидох в бара, но вместо от моята позната, бях запленен от едно прекрасно създание с руса коса, сини очи, чипо носле и френско "Р". Два часа и половин бутилка водка ми костваше телефонния ù номер. И понеже бях превключил на режим "аз съм най-забавният тип на вселената" реших, че е време да покажа на всички репертоара си от мръсни вицове. В началото беше адски забавно, даже една мацка почна да ме затапва. Може би се досещаш, че никой мъж не би останал въодушевен от това, че някоя жена знае повече (пък и по-забавни) вицове от него. Изчаках я да завърши поредния виц. Сложих си сериозна физиономия и попитах всички, които още се кикотеха на предишната смешка "Знаете ли каква е разликата между пицата и евреина?" Изведнъж настана тишина. Една неловка и тежка, като натоварен ЗИЛ, тишина. Разбира се, аз я изтълкувах като зелена светлина и продължих на висок тон. Точно като селски глашатай се провикнах "Разликата, е че като слагаш пицата в пещта тя не крещи!" Още докато го изричах, започнах да се смея. За нещастие обаче само аз си останах нахилен. "К'во става, бе пичове? Не разбрахте ли смешката, а?" В същия момент някой се провеси над мен и тихо ми прошепна в ухото "Мацката дето забиваш от два часа е от Тел Авив".