Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на докосването. После погледна часовника си притеснен. 02:43ч.
Повика асансьора и зачака. Видя я – най-известната писателка. Защо винаги имаха изпълнения точно в това пространство?! Пристъпи и дори не я поздрави. Усети, че го гледа. Какво, по дяволите, искаше от него?
– Не мога да ти хвана спатиите. – изсумтя накрая.
– Моля?! – усмихна му се тя.
– Какво смяташ, че правиш...
Адреналинът му забуча в ушите. Заключи я, поставяйки ръцете си от двете й страни. Наблюдаваше я отблизо. Изпод очи.
– Къде скри думите си... – зашепна – Не съм те докоснал, а бълваш простотии в пространството. Кажи ми, привлечена ли се почувства?! Вина ли разтуптя сърцето ти и го сви... защото „вкъщи“ те чакат...
– Лицемер...
– Още сега мога да стана главен герой в следващите ти разкази. Поне за 10 години напред. Не ме карай да те побъркам наистина... Не спя с омъжени жени.
Отпусна се в другия ъгъл и извади телефона си, изчака я да слезе. Продължи надолу към рецепция. Там го поздравиха две поетеси. Разведриха настроението му. Те поне го харесваха. И симпатизираха на лудостта му. Младост. Време за грешни опити.
Влезе в нощното заведение на Габрово и седна на бара. Нямаше идея защо си поръча мента със спрайт. Пожела и резен лимон. Влезе в сайта и потърси творчеството на синеоката. Запали цигара и присви очи, докато отваря последното й произведение. Зачете с интерес. Готина мадама. Женствена. Със собствен почерк. Беше повече от доволен, че я пробва. Беше стихия, забравила за огъня си. Все още не можеше да осмисли вечерта им заедно. Толкова беше горещо и лудо, че никога нямаше да го забрави. Намигаше й мислено.
– Ще ми станеш ли кум? – някой обви ръка около китката му.
Погледна жената. Беше с черна коса. Писателката, с която се „разминаха“. Стана му весело. Бе видял с какви текстове го стреля на фронта. И двамата бяха наясно, че всичко е просто една закачка без никакви задни мисли. Дамата му беше фен. А той често я четеше, когато искаше да повдигне настроението си.
– Наистина ли ще се омъжваш? – засмя се той.
– А, не. Втори път – не. Стига ми един – успешен, да се надяваме и занапред...
– Не знаех, че имаш съпруг!
– Имам си, свалячо. – усмихна му се загадъчно.
– Благодаря за „сваляч“. Готин псевдоним, между другото.
– Ха, с това съм известна. И твоят е... – замисли се – ...готин. – повтори в негов стил.
– Благодаря, до кога си тук?
– Утре тръгваме рано, возят ме.
– Добре, ами... беше ми приятно! – подаде й ръката си и докосна страната й.
После я загледа как се отдалечава. Повдигна вежди и спря танца на усмивката си, отпивайки от питието си. Върна погледа си на текста, който беше отворил и въздъхна. Излезе от сайта.
Видя покрай него да минава една девойка, която се упътваше към масата на групичката творци. В един момент тя се извъртя и го погледна през рамо. Увенча вниманието му положително и продължи все така грациозно натам. Сети се коя е. Беше го изчела от край до край. Никога не бе виждал лицето й. Но я усети. Беше сигурен, че е тя. Жената, която го познаваше в дълбочина и никога не посегна към него, по никакъв начин. Просто го следеше. В истинския смисъл. Смисълът, в който се оставяш някой да те поведе с думите си, разкривайки душата си. Беше красива! Кестенява коса, висок ток и рокля на цветя.
Поръча си още мента и се сети за синеоката. Този път изля течността в гърлото си, без да я разрежда. Беше готов да направи онази крачка. След цели три години. Чак сега се осмеляваше да зададе въпроса на онази жена, която го бе погубила. Отвори голямата социална мрежа и изписа името й. Пръстите му трепереха. На няколко пъти обърка фамилията й от обзелото го вълнение. Изтърси цигарата си ядно. За този дълъг период нито веднъж не бе проверявал профила й за нови снимки. Беше си забранил да я търси.
Имаше около двадесет жени със същото име. Провери всяка една от тях. Профила ли си беше изтрила?! Погледна в другата социална мрежа. Нямаше я, а беше сигурен, че има акаунт и там. Умисли се и запали нова цигара.
– Тя е мъртва. – до него се появи писателката, с която бяха съученици навремето. – Нелеп инцидент – пътна катастрофа. Приятелят й я е убил. А той останал... жив.
– К-как така...
Заля го безсилие. Огромна буца заседна в гърлото му.
– Защо не ми каза?! Ти си знаела...
– Нямаше да можеш да го понесеш. – момичето гледаше право напред. – Затова не ти благодари за посветения роман. Сигурна съм, че щеше да го направи.
– Защо го скри...
– Сега си достатъчно силен. Хората те обичат, не ги наранявай с първичните си постъпки.
– Не ме обичат.
– Възхищават ти се. Спри да отричаш онова, което е видно. Ти си писателят провокатор. Читателите обичат картините ти... дори и онези красиви, които в края посипваш с помия.
– Помия?! – изгледа я той.
– Меко казано.
Изведнъж от плещите му падна огромен товар. Загледа празната си чаша. Вече всичко бе изпито. Цялата отрова на затварянето. В себе си. Цялата борба за отключването на вратите. За измъкването на болката. Товарът трябваше да бъде пуснат. За да се привлекат хубави събития.
– Аз трябва да свърша нещо. – каза той, остави банкнота и излезе от заведението.
Мина през неосветения мост. Обади се на своя човек. От рецепция му дадоха ключ от стаята на писателката. Отвори внимателно, така че да не вдига шум. Не искаше да я буди. Видя я да спи. Лежеше по гръб. Карамелените й кичури плуваха по двете възглавници. Беше повече от красива. Изчукана. Тиха. Примирена. Сладка...
Разкопча ризата си, взирайки се в красивото й лице. Махна колана си и освободи копчето на панталона си, но не го смъкна. Повдигна внимателно чаршафа и се намести между бедрата й. Долавяше аромата на душ гела й. Беше плодов. Взела си бе душ след него. Вероятно за да го отмие и забрави. Заля го неистово желание да я целува. А тя му предоставяше перфектната възможност да го направи. Прокара устни по бельото й. Така, сякаш целуваше устните й. Обгърна внимателно бедрата й. Трябваше да разбере, че е той. За да не се развика. Усети пръстите й в косата си. Отмести копринения плат. Езикът му се задвижи по клитора й. Даряваше й ловките си ласки. Лижеше я страстно, но нежно и бавно. Обслужваше я до необходимостта й да свърши. Проникваше в нея първо с пръст, а после с втори. Въртеше ги в извивките й, карайки я да стене. Усещаше стягането на мускулите й. Това беше молба. Безсрамна. Напълно пометена от чувството за отдаване. Искаха да го споделят за трети път. В рамките на 24 часа.
– Съжалявам... – каза й и докосна нежно устните й.
– За какво?! – едва чу гласа си.
– Че те събудих...
– Не, глупос... О, Господи...
Усети го много дълбоко. Стисна очи и впи нокти в раменете му. Изви се срещу него. Искаше го. Желаеше този мъж.
– По дяволите, как може да си толкова тясна...
Поднесе й всичките си усещания, гледайки златистото в очите й. Искаше да свърши бързо, затова темпото му остана умерено. Повтарящите му се тласъци я изстреляха на върха. Задържа въздуха в гърдите си и го заля с емоцията, прокрадваща си път в тих и дълбок стон. Беше му достатъчно и я последва...
 

– А ти... как се казваш? – попита я той.
Тя се усмихна и потърси топлината на тялото му. Почувства мекотата на косите й около лицето си. Стана му смешно. Беше го прегърнала, така че да не може да помръдне.
– Хей... – разходи пръсти по ръката й.
Беше вече заспала...


Специални благодарности към:

LiaNik (И.К.) и произведенията й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/sticham-se-po-mislite-si-1
https://otkrovenia.com/bg/proza/raznejvasht-shokolad
https://otkrovenia.com/bg/proza/ustni-s-vkus-na-malini
https://otkrovenia.com/bg/proza/zaharosani-portokalovi-korichki
https://otkrovenia.com/bg/proza/sladko-ot-lyutivi-chushleta

Plevel (Силвия Илиева) и произведенията й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/zavryshtane-275
https://otkrovenia.com/bg/proza/marshrutite-na-lyubovta

NorwenaAldren (Доротея) и произведението й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/tango-sys-stihiya

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) и произведенията й:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/bez-strah-i-sega
https://otkrovenia.com/bg/stihove/tova-ne-sa-ochi-a-shokolad
 

ИнаКалина (Красимира Чакърова) и произведението й:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/shokolad-10

ШефаПървомай ("Шефката") и произведенията й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/4-07-tova-ne-e-data
https://otkrovenia.com/bg/proza/tom-i-djeri-az-i-taka-moga-da-te-obicham
https://otkrovenia.com/bg/proza/zakrivaj
https://otkrovenia.com/bg/proza/kryasyci-v-synya
https://otkrovenia.com/bg/proza/shte-mi-stanesh-li-kum

sisita60 (Сиси) и произведението й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/4e58e65f

brinne (Мариана Бусарова) и произведенията й:
https://otkrovenia.com/bg/proza/znam-koj-si-1
https://otkrovenia.com/bg/proza/uiski-za-zakuska

Благодаря Ви от сърце за вдъхновенията от тази влакова композиция!

Благодаря и на всички, които се повозиха! Без Вас това нямаше да съществува!