Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на докосването. После погледна часовника си притеснен. 02:43ч.
Повика асансьора и зачака. Видя я – най-известната писателка. Защо винаги имаха изпълнения точно в това пространство?! Пристъпи и дори не я поздрави. Усети, че го гледа. Какво, по дяволите, искаше от него?
– Не мога да ти хвана спатиите. – изсумтя накрая.
– Моля?! – усмихна му се тя.
– Какво смяташ, че правиш...
Адреналинът му забуча в ушите. Заключи я, поставяйки ръцете си от двете й страни. Наблюдаваше я отблизо. Изпод очи.
– Къде скри думите си... – зашепна – Не съм те докоснал, а бълваш простотии в пространството. Кажи ми, привлечена ли се почувства?! Вина ли разтуптя сърцето ти и го сви... защото „вкъщи“ те чакат...
– Лицемер.. ...