Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В автобуса се носеше онази миризма на сладък парфюм, комбинация от няколко различни аромата, която човек не усеща често, но когато това се случи – изпълва го непринудена радост.
- Я да ви видим сега по списъка – стана от мястото си шофьора и се обърна към насядалите си наборки – Всички ли сте тук, да проверявам ли ?
Жените се засмяха, сякаш беше казал нещо много забавно.
- Гергювата Рада ни са вижда, га че, а ? – чу се една от бабите в дъното на автобуса.
Всички се заоглеждаха, докато не откриха къде беше празното място.
„Бай Наско, целия рейс да напълните и тогава да тръгвате, място ще има за всички баби!“ – тъй бе казал кандидат-кметът, когато събра селото пред читалището предната седмица. Някой ...