Първата цигара

Първата цигара идва без да пита искаш ли я или не я искаш.
Или поне лично за мен беше така. 
Не ми беше предложена от приятел.
Не я бях намерил на земята пред блока.
Нито пък я намерих в чувството да съм готин.
Аз я намерих там, където другото губеше смисъл.
Беше една от нормалните нощи.
Караници, счупени чаши, ругатни.
Гадно, но нищо ново.
Но тази нощ се запомни.
Все още я.
Помня гадния навик, който остави.
Защото след като всичко мина както принципно си минаваше.
Останах сам.
Но този път самотата ме уби повече.
Трябваше нещо да я затъпи.
Първата цигара вече беше запалена.
Изгори ме.
И остана в мен.