4 jun 2025, 8:40

Първата цигара

  Prosa » Relatos
284 0 0


Първата цигара идва без да пита искаш ли я или не я искаш.
Или поне лично за мен беше така. 
Не ми беше предложена от приятел.
Не я бях намерил на земята пред блока.
Нито пък я намерих в чувството да съм готин.
Аз я намерих там, където другото губеше смисъл.
Беше една от нормалните нощи.
Караници, счупени чаши, ругатни.
Гадно, но нищо ново.
Но тази нощ се запомни.
Все още я.
Помня гадния навик, който остави.
Защото след като всичко мина както принципно си минаваше.
Останах сам.
Но този път самотата ме уби повече.
Трябваше нещо да я затъпи.
Първата цигара вече беше запалена.
Изгори ме.
И остана в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...