4.06.2025 г., 8:40

Първата цигара

280 0 0


Първата цигара идва без да пита искаш ли я или не я искаш.
Или поне лично за мен беше така. 
Не ми беше предложена от приятел.
Не я бях намерил на земята пред блока.
Нито пък я намерих в чувството да съм готин.
Аз я намерих там, където другото губеше смисъл.
Беше една от нормалните нощи.
Караници, счупени чаши, ругатни.
Гадно, но нищо ново.
Но тази нощ се запомни.
Все още я.
Помня гадния навик, който остави.
Защото след като всичко мина както принципно си минаваше.
Останах сам.
Но този път самотата ме уби повече.
Трябваше нещо да я затъпи.
Първата цигара вече беше запалена.
Изгори ме.
И остана в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...