Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в една стая. Да спестят от тока за печката. Той в началото роптаеше. Как така? Защо? Но като погледна последната сметка на ЧЕЗ, замълча примирено. От раждането на детето, та до сега винаги то спеше в детската стая. Той беше уравновесен мъж, спокоен, но обичаше да изживява сутрешните си желания без задръжки и ограничения. Когато се беше наспала добре, тя му влизаше в тон и детето в стаята просто би им било в повече. Но сега трябваше да се примирят и да поограничат развихрянето на емоциите.
Той вече трети месец беше без работа. Все още караха на социалните, но като виждаше настроението му след посещение в бюрото, май никаква надежда не проблясваше на хоризонта.
Тя по-лесно се примири. Когато фи ...