Първи сняг
Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в една стая. Да спестят от тока за печката. Той в началото роптаеше. Как така? Защо? Но като погледна последната сметка на ЧЕЗ, замълча примирено. От раждането на детето, та до сега винаги то спеше в детската стая. Той беше уравновесен мъж, спокоен, но обичаше да изживява сутрешните си желания без задръжки и ограничения. Когато се беше наспала добре, тя му влизаше в тон и детето в стаята просто би им било в повече. Но сега трябваше да се примирят и да поограничат развихрянето на емоциите.
Той вече трети месец беше без работа. Все още караха на социалните, но като виждаше настроението му след посещение в бюрото, май никаква надежда не проблясваше на хоризонта.
Тя по-лесно се примири. Когато фирмата, в която работеше фалира, тя не се двоуми дълго и прие нискоквалифицираният труд, който и предложи служителката. Прие го като временно решение, а вече втора година мъкне касите и ги подрежда под зоркия поглед на собственика. Когато я приемаше, той дълго и с видим интерес се кокорчеше да разбере специалността от магистратурата и.
-Ти нали знаеш, че молива ще го ползваш само ако се наложи писмено да обясняваш защо щандовете не са заредени добре?
- Да знам! – с наведена глава и почти шепнешком.
- Взех я само като научен експеримент- както по-късно през дебелашки смях обясняваше на приятел.- Хем учена, хем много работи. Просто да не очакваш.
Тя излезе по-твърда. Прие униженията в името на хляба. И ето вече толкова време... А Той не може да се пребори с гордостта си. Затвориха лабораторията и той разцъфна на бюрото. Квалификация, дипломи, досегашни успехи, все поводи да не приема каквото и да е. В името на гордостта му, трябваше да се примирят с много ограничения, от материален характер, които им налагаше житейската ситуация.
Първо спряха тренировките по шахмат на детето . Беше многообещаващ състезател. Спечели градското в своята възрастова група. Треньорът му го готвеше за републиканското, ама без пари, няма тренировки. После спряха плуването. За кино и театър, вече и не мечтаеха. Тъжна картина!
Тя изведнъж се стресна и скочи от леглото. ”Размислих се за глупости и ще изпусна минутите. Ех,че е студено!” Нахлузи пуловера върху нощницата и отиде до кафе-машината. Докато чакаше да светне червената лампичка за кафето, приготви да опече филийки. С маргарин и малко сиренце, ще стане чудна закуска. Има захар, купи онзи ден на заплата. И чай ще направи. Като стане детето ще включи и духалката. Случайно погледна през прозореца. Сняг! В първия момент се зарадва. Че кой не обича първия сняг . Шейна, снежен човек, ръкавички, които за минутки стават мокри и ръцете ти замръзват. Свиваш премръзналите длани, духаш уж да ги стоплиш и отново тичаш на пързалката. Докато краката ти станат на кокал и после баба ги гушва, за да ги стопли. Краката! Боже, детето е с тънки обувчици, И Той е със старите, а те са доста изтъркани. Даже не се сети, че и нейните бяха сдали багажа.
Сняг! Не е ли много рано. Веднъж, отдавна, беше още малка, заваля чак за Нова година. А сега е едва средата на ноември ! Тя почувства първия сняг като нещо нежелано, като враг, като природно бедствие. Мразеше снега! Мрази ли го? Нали в сняг се запознаха. Той беше в по-горен курс . Видял я там някъде по коридорите, харесал я, пък не знаел как да се запознае с нея. Грабнал една шепа сняг. Свил я на топка , метал топката към момичето и ето, повода готов. А после? Щом натрупа, отиваха през почивния ден тримата в парка с шейна. Там на пързалката тя и детето в шейната, а той ги тегли като кон. Детето вика:
-Дий конче!
- Не съм конче, аз съм Рудолф, елена на дядо Коледа.
Толкова беше забавно. Протегнеш ръка и снежинките докосват дланта ти лекичко. Падат и мигновено се превръщат в капчици.
- Това е сълзичката на снежинката. Тя се разплака, защото умря.
Това измисли веднъж малкия, когато наблюдаваше снежната капчица.
-Няма страшно. Другата зима пак ще дойде , за да те щипне по бузката. –и таткото щипва закачливо бузката на майката , грабва момченцето и двамата се търкулват в снежната преспа. Тя ги гледа и се смее докато те успеят и нея да овъргалят в пухкавата купчина.
Изведнъж снежинките през прозореца се завъртяха шеметно, и като че ли стана още по-студено. От студа ли, от що ли, детето се събуди. Отметна завивката и спусна крачета на пода.
-Мамо, виж, Сняг, сняг!
Малкият се втурна към прозореца, залепи носле в стъклото и впери поглед в снежната вихрушка.
Боже, колко радост имаше в гласа на момченцето. Очичките му грееха. То не се замисли за тънките подметки на обувките си, нито за окъснялото си миналогодишно якенце, нито за премръзналите от снега ушенца. То сияеше от щастие.
Беше денят на първия за годината сняг!
© Снежана Врачовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Динко, благодаря много за честитката за именния ден.В денят в който съм се родила преди много години е завалял първият за годината сняг /18 ноември/ и са ме нарекли Снежана. Наистина празнувам денят на първия сняг. Днес бях в крайградската си къща недалеч от София по посока към Рила, на височина 705 метра.В един момент от небето се посипаха снежинки.Първият сняг за мен през тази година. Така, че благодаря ти , че ми честитиш именния ден днес, когато ме заваля първия сняг.
-
П.П. Мисля, че в деня на първия сняг празнуваш имен ден. да ти е честит, когато реално завали!
-
Благодаря ви Дани, МаяМи,за коментарите.Дани, хубаво е когато това е отминало и човек го възприема само като тежък спомен.
МаяМи, права си, когато човек обича, прави жертви, но нали знаеш, автора само отразява събитията, а героите водят разказа.Не знам дали си се срещнала с героите от Пари,една от първите ми публикации в сайта, там мъжът поема тежестта на унижението. -
И всичко това заради непреодолимата мъжка гордост! Разказът е правдоподобен, но не мога да разбера как твърдиш, че обичаш някого, а го оставяш сам да дърпа каруцата. Може би някой ден ще ми дадеш и отговора, Снежи.
-
Имаше време, когато посрещах първия сняг като в разказа ти. Купони, опашки, малко дете, студ, режим на тока, пост и молитва.
Поздравления Снежи! -
Благодаря ви Чо, Динко, Лидия. Благодаря ви , че бяхте с мен в деня на първия сняг. Прави сте, че приказката е и тъжна и вдъхваща надежда, защото след зимата, както казва Динко винаги, винаги идва пролетта.
-
Първи сняг! И той зависи от гледната точка. Права си.
-
звучи като приказка - тъжна и реална, но важното е, че я има. факте, че след всяка зима идва пролет...
-
Харесах! Поздрав!
-
Виктор,благодаря за разбирането. За мен е важно точно това, да разкажа за обикновения човек с неговите житейски проблеми.
Бонка, благодаря, че си почувствала студа и болката, които съпровождат нашето ежедневие. -
Студено е, и боли!Добре описана реалност.
-
Човешки разказ.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
