След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не виждам сред купчините железа хора в скафандри да режат, да хвърчат искри от метала.
- По пътечката напред - прозвуча в невидим говорител
Какво да се оглеждам, триметрова ограда, високи порти, вратичка 2 на 2 и 50 с електроключалка, само напред, няма нагоре. Две жени в оранжеви работни гащеризони, кожени престилки, косите препасани с червени ленти, за да попиват потта, мускулести ръце и широки рамене. Под презрамките на гащеризоните, черни камизоли или бюстиета, със здрави гърди.
Къде отново попаднах този път, хермафродити ли са...
По-младата държеше 5 килограмов чук и потропваше на наковалнята . '' Не бой се и ела '' ли потропваше, или '' Бягай, но ще те стигна...''
Покашлях се смутено
- Добър де ...