След малко по домофона приятен женски глас попита

- Кого търсите, ако не е тайна...

- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно

Електробравата избръмча и вратата се отвори.

Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не виждам сред купчините железа хора в скафандри да режат, да хвърчат искри от метала.

- По пътечката напред - прозвуча в невидим говорител

Какво да се оглеждам, триметрова ограда, високи порти, вратичка 2 на 2 и 50 с електроключалка, само напред, няма нагоре. Две жени в оранжеви работни гащеризони, кожени престилки, косите препасани с червени ленти, за да попиват потта, мускулести ръце и широки рамене. Под презрамките на гащеризоните, черни камизоли или бюстиета, със здрави гърди.

Къде отново попаднах този път, хермафродити ли са...

По-младата държеше 5 килограмов чук и потропваше на наковалнята .  '' Не бой се и ела '' ли потропваше, или '' Бягай, но ще те стигна...''

Покашлях се смутено

- Добър ден, аз съм Петро, по препоръка на...

- Да знаем - прекъсна ме по-възрастната - Но не сме я  закъсали чак толкова за помощник

- Мамо, да го вземем пробно, ако не издържи, да си отива. Но изглежда здравеняк, виж го какви длани има...мамо, тъкмо ще се разтовариш малко от физическата работа, а ще наблегнеш на финансиите ни.

- Мда, може би си права, но... съжалявам млади човече, съжалявам, справяме се засега. А на Тимофей кажи да слага повече месо, да не се стиска, железата искат сила...

- Това ли е момчето - дочух от близкия говорител

- Да дарлинг, това е - отговори по-възрастната

- Ела по-напред да те виждам,...покажи ръцете си. Сега крачка назад, да те виждам. Не си толкова едър от широки дрехи, нали. Лу, вземай го, изглежда силен. Назначи го за три месечен срок.

- Да дарлиг, ще го направя, за три месечен изпитателен срок - усмихна се тя някъде

- Млади момко, а от мен един съвет, проверявай всичко за което се съмняваш и не бъди припърт, бързак в работата си - завърши невидимия глас.

- Мамо да почерпим Петро, нали така Петро, с кафе и ни разкажи за себе си - подхвърли по младата с усмивка - Аз съм Филипа, мама Лу, Луиза де,..от колко време си в Гърция, говориш доста добре гръцки, а английски...

Погледнах я. Плашеща хубавица. Яки здрави ръце и рамене, издължена шия, скулесто лице, големи елински очи, и обикновено носле, не гръцко...Черна коса привързана с червена панделка, под гащеризона не си личи какво има, но вероятно мускули,... а женственост.

Мама Лу донесе димящо кафе, някакви сладки, седна на импровизиран стол, Филипа се настани на тезгяха и посочи някъде неопределено да седна. Ако бях като режисьора, да вдигна ръчички и да се суетя, вероятно ще предизвикам смях. Взех чашата си и се настаних на нещо като обърнат варел. Отидоха ми дънките, а се бях пременил за делова среща.

- Е, слушаме те - не спираше Филипа

- Знаете ли - започнах неохотно - Преди време в България имаше една категория хора ''борците''. Това бяха трнирани млади хора спортисти. Наред с тренировки и състезания бяхме и задружни, не се давахме на никой да ни нагруби или обиди. Още като дете тренирах и бойни спортове, продължих и като студент.  Дипломирах се магистър Икономика и компютърни технологии.  Модата на бийтълс прическите отмина и всички ходехме късо подстригани, по-лесно се поддържа косата и не лъха на нечистоплътност. Понякога се саморазправяхме с някои житейски неправди, от рода на '' Ти знаеш ли кой съм аз, знаеш ли кой е баща ми '', и докато задават въпроси ги ошамариме едно хубаво, та да им е за урок, или усмирявахме разни псевдо-агитки по футболни мачове. Отначала беше добре, борци за справедливост. Но после видят те униформените късо подстриган, як, мускулест и ти връчат листче '' Утре в 10 часа в Районното управление на полицията, стая номер...'' И се започваха показания, губене на време, докато се установи, че не си ти.

Стане грабеж на лек автомобил, има те в картотеката, първият си ти за разпит, или възразиш на сервитьор за надписана сметка, дойдат и те приберат. Познати взеха да странят от мен, безпричинно те съкращават от работа, а после намирането на нова е почти невъзможно. Какво да направя като природата ме е направила едър, силен, можещ и знаещ.

Случайно попаднах в ресторанта на Темофей, той ми намираше седмична работа, после ме препоръча на вас.

Шофьор съм, имам всички категории МПС, удостоверения за механик, монтьор...

- А можеш ли да заваряваш - прекъсна ме мама Луиза

- Мога, но нямам сертифиат от КЗУ, от Комитет по Заваръчни Устройства

- А да режеш с оксижен - попита Филипа - Нашата работа е предимно такава

- Честно ли да говорим, с ацетиленова горелка да, но с газови -  не. 

- А от къде знаеш така добре гръцки, руски - не спираха въпросите им

Дали и те си мислеха, че съм топ-шпионин изпратен с мисия, да им провокирам бизнеса със стари железа.

- Над нас в селото на майка ми, живеят семейства каракачани, знаете ли какво е това.

Последва мълчание. Не, не знаят.

- Това са били пастири, номади да ги наречем, лятно време с овцете са в България, защото има паша, а зимно време слизат в Гърция, че е по-топло. Но с течение на времео те вече водят уседнал начин на живот. И с децата се учихме взаимно на български и гръцки, после като студент имах време и учих и там.  А руски език, английски се учеше в  училище, заедно с френски или немски езици по избор. Мама беше  езиков преподавател в Гимназията и ме държеше строго за езици и математика.

Двете жени се спогледаха.

- Добре, утре започваме в 8, ти къде живееш - отсече Луиза

- Наблизо съм,...ще бъда точен

- Мдаа, ще обядваш с нас , от кетъринга на Тимофей е, ще ти плащаме всеки петък, ако искаш в брой

или по карта. Не съм сигурна за гащеризон и обувки дали имаме тези номера, но кожени престилка и ръкавици имаме. До утре.

                     В  8 без 15 бях пред вратата. В раничката два чифра дънки, ризи, тениски, чорапи, на връзка висяха високи работни боти.

Те казаха в 8, но това означава, че в 8 вече работят. Позвъних. Казах кой е, вратата се отлючи и бях на новото си работно място. Посочиха нещо като шафче за дрехи, огледах се, няма завеса или параван, ами да гледат, има какво да видят.

Зърнах усмихнатото лице на Филипа. Носеше червена панделка в ръка.

- Изглеждаш прекрасно,... да ти завържа препаската на челото, все пак е топло от оксижена и пот може да влезе в очите ти.

Мускулести ръце, а нежни. Присегна се, завърза панделката, оправи перчема ми.

Очите й горяха, изпиваха ме. Беше една глава по-ниска от мене, като в онези филми за Одисей.

Даже и да не е  гримирана е симпатяга, си помислих, лъхаше на жена и чистота.

- Мамаан, готови сме- докладва тя - Започваме с рязане на отпадъците от вчера, нали...Слагай очилата плътно, да не си осветиш очите от резеца, режеш на късове и внимаваш отрязаното да не падне на краката ти, или разтопен метал. Газовата резачка е като ацетиленовата, бутилките по-далеч от работата, гледай и за маркучите. Това е. Внимавай и не бързай.

Режех, внимавах с всичко. После тя с крана с електромагнита подреди нарязаното, извади други неща за рязане. Изглежда кетърингът е дошъл около 12 часа, защото в 12 и 30 звънецът извести обедна почивка. Кутиите с храна бяха  на желязната маса. Филипа извади от хладилника три кисели млека. Ядяхме мълчаливо, но като гладни.

- Петро ще ми помогнеш ли за отпадъците -  помоли Филипа

Събрахме всичко в черна торба, понесох я към изхода, Филипа набра кода, оставих торбата до контейнера, вратата хлопна след мен, и гуд бай свобода.

Дойде камион с железни отпадъци. Гледах Филипа как умело боравеше с ръчките на електромагнитния кран. Разтовари за минути, както се казва, докато Луиза оправи документите.

- Не си боравил с такава машина, нали. Ще те науча, не е сложно, но иска внимание за товара, плавно да се вдига и да няма хора около стрелата.

След работа излизахме заедно с Филипа, вратата щракваше зад нас, единият наляво, другият надясно, а кирия Луиза оставаше.

Сутрин се оглеждах за джипа на Филипа, изчаквах я да дойде, натисках звънеца, мама Луиза усмихнато ни приветстваше, дава наставления за работа и започваме.

Кога спи или почива тази жена.

А ''гласът'' даваше понякога разпоредби, кое да се преподреди, или напомняше за доставка.

Не се стърпях  след месец работа и една сутрин попитах.

- Филипа, не съм любопитен, но ми е интересно, '' гласът'' от горе вижда и чува всичко, това какво е

Тя се засуети около джипа си.

- Знаеш ли, аз съм била малка и учех в Англия, познавам го смътно, това е баща ми. Разтоварвали  са тръби. Татко не обърнал внимание в залесията и в бързане, че тръбите не са овързани добре и сапаните са неравномерно натоварени, тръба се измушила и го пронизала, едва го спасили. Сега само мама се качва при него да го обслужва, вечер като си тръгнем и рано сутрин. Вратата горе също има код, който само мама знае, а от горе той има поглед над целия двор, като от птичи поглед, има и камери из двора. А мама иначе живее на крайморския булевард в Пирея. Това е.

                   Камионите  със скраб зачестиха. Филипа неуморно работеше по крановете. Монтирах бутон за внимание от машината, когато тя вдига железата, а за по-обемисти товари , овързвах ги със сапаните, тя ги опъне, отдръпвах се на безопасно място и вдигах ръка за готовност, тя леко повдигне товара и плавно го стовари на определеното място. Провирах се между железата, откачах сапаните и вдигах ръка от безопасно място.Какво да се надвикваме, жестовете са достатъчни.

               Работата тежка, лека, шом две жени са се справяли, какво да се оплаквам.