Дали се очертаваше лоша седмица. Приключихме работа и както обикновено изчаках Филипа да излезем заедно до джиповете им отвън.
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощите са дълги и само луната им свети.
Съзерцавах трепкащите звезди на терасата на къщата си в Кукуция, нежен бриз подухваше, самотната ароматна свещ догаряше, ледът в чашата узо се бе разтопил.
Изплува от нищото образът на Хрисанта...Хрисанта, не я споменах тогава пред Филипа.
Хрисанта, тя беше внучка на баба Хрисанта и дядо Георги, аз внук на баба Мария и дядо Петър. От дълго години семействата живеят в мир и разбирателство. Семейството на баба Хрисанта, каракачани, се заселват в село, тогава прадядо бил кмет, а двора бил негов, подарил им двора, помогнал за къщата, други селяни го последвали, подарявали инвентар, продали им нива.
Тогава бабите ни били деца-връстници и едно друго се учили на ...