Пътеките на живота

                                                                     13

         Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
         Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивност и студенина, противоположна на топлия есенен климат. Местенцето бе спретнато като гардероб на аристократична дама.
         Невръстното момиче се събуди в поредна топла утрин от тих шепот, звучащ приятно. Черната му коса, подстригана на черта, беше разчорлена, но допирът на майчините длани я приглаждаше.
         – Събуди се, мила. Трябва да ходиш на училище... – тридесетгодишната жена галеше румените бузки на детето си.
         – Добро утро, мамо! – Олая се прозя и протегна ръчички като коте, играещо си с топка прежда, след което се изправи и усмихна.
         Лицето на девойчето бе осеяно със ситни лунички. Сините ѝ очи я оподобяваха на принцеса, излязла от страниците на някоя фантастична книга.
         – Отново на училище... – като че ли отрочето на Марта не бе доволно от факта, че ще посещава учебното заведение.
         – Облечи се. Ще закусаш и ще отидеш. Не е хубаво да закъсняваш – жената не можеше да изневери на вечната си позитивност, която понякога бе изнервяща.
         – Дообрее – въздъхна дъщеря ѝ и скокна от леглото си. Лъчите на слънцето тепърва навлизаха в стаята на невръстното момиче.
         Марта оправи кревата на рожбата си и приготви закуска. Знаеше, че палачинките с мармалад са любимото ястие на Олая. Като че ли в тази храна имаше магическа съставка, способна да предизвика въодушевление у самия Бог.
         Първокласничето си изми зъбите пред огледалото в банята и запя тихичко. От гърлото на крехкото същество излизаше приятна за слушане мелодия, която се понесе към ушите на Марта.
         – Дано някой ден станеш велика певица! – рече си мислено жената, позволявайки си да се откъсне от мрачното лице на реалността, в която доброто бъдеще е просто една илюзия.
         Бъдещата певица излезе от банята. Очите ѝ сияха. Все едно слизаше от сцена след концерт, предизвикал бурните възгласи на многохилядна публика, възхитена от таланта на ангела от улица „Болдър“. По малките ѝ длани засъхваха водни капки, а косата ѝ бе сресана прилежно.
         – Палачинки... – ахна от радост мъничето, след като долови техния неземен аромат.
         Олая преполови разстоянието от банята до кухнята за отрицателно време. В дългия коридор, разделящ помещенията, имаше наредени по земята обувки и накачени по закачалки зимни якета.
         – Мамо, благодаря ти за палачинките! Ти винаги знаеш как да ме зарадваш! – Олая не издържа и се хвърли върху Марта, обсипвайки я с прегръдки. Сърцето на жената подскочи от радост.
         – За теб бих направила всичко! – всяка майка би казала това в подобен момент.
         Марта не можеше да си позволи да разочарова невръстното си отроче. Когато детето разбра за смъртта на баща си, изплака океани от сълзи. Анди Джанингстън загуби живота си след тежко боледуване от рак. Двугодишното му ходене по мъките завърши фатално. Тази болест не прощава на никого...
         Девойчето се нахрани. Изпълненото му с невинност изражение изглеждаше истинско и чисто. Под момичешките устни – червеникави като узрели ягодки, лъщяха перлени зъбки. Младост и жизненост извираше от дълбините на тази детска душа...
         – Довиждане, мамо! – Олая предусещаше, че зад стените на уютния ѝ дом я очаква свят, основан на първични закони.
         – Довиждане, мила! Приятно училище!
         (...ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ...)