– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска да знае…
– Работата ми е свършена тук, Одорф, добре го знаеш, сега трябва да вървя, докато все още мога.
Анитрам възседна коня и го пришпори в галоп към близката планина, в чиито поли се намираше малкото кралство-град Таилигсо. Тя оглеждаше около себе си, докато коня препускаше. Дойде тук преди повече от месец, по молба на монарха на кралството, заради вещица с голяма мощ, която тормозеше местните хора. Или поне така предполагаше. За първи път, откакто пътуваше с бурите, й се случваше такова тежко приземяване, падна далеч преди да стигне земята, удари си главата, за миг й се стори, че губи и силите си, а когато се събуди не си спомняше добре коя е и защо е тук.
– За нас е чест да посрещнем п ...