Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
