Пътят до Бялча

Nov 16, 2018, 9:39 PM

Prose » Narratives

598 1 2

Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.

- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.

❤️

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

azura_luna (Петя Стефанова)

2018-11-17T09:09:06+02:00

Но си отиват, за съжаление...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-17T08:28:42+02:00

"Дори смъртта не е раздяла!"

Пътят до Бялча

Свързани произведения

Comments

Random works