16.11.2018 г., 21:39 ч.

Пътят до Бялча 

  Проза » Разкази
594 1 2

Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.

- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.

© Памела Всички права запазени

❤️

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??