Всеки от нас търси щастие и любов. Толкова вглъбени в това търсене, ние го подминаваме. Когато си казвате не е в мен вината. Лъжете се!  Само вие и никой друг сте виновни за вашите неуспехи.  Лесно е да прехвърлим вината на друг, но е трудно да погледнем реалната причина в лицето в случаят  „огледалото”. Разделите… болката, сълзите, ядът! Всичко това ни заслепява до толкова, че не виждаме малките неща, детайлите, красивите изживявания с приятелите ни. Пренесени в планетата на отчаянието, ние избягваме щастливите спомени. Отдадени на мъка, ние пропускаме шанса си за щастие. Чувства, които предизвикват отрицателни емоции в нас, погубват опитите ни за намиране на щастие. Чувствата ни се пораждат от мисли, следователно когато си мислим за лоши неща, ние изпитваме и такива чувства. Трябва да се научим да мислим по различен начин, когато ни стане тъжно, веднага да си помислим за някой хубав спомен или да си пуснем  весела песен, нещо, което да ни разсее. Правете неща, които ви доставят удоволствие. Правете разходки из природата, не допускайте мислите ви за битови и емоционални проблеми да я провалят! Отидете сред природата в парка, гората, в планината  - където решите. Поемете дълбоко въздух, издишайте, усетете мириса на майката природа, нейните песни, звуци. Красотата на спокойствието, изчистете мислите и се отдайте на вътрешен покой далеч от ежедневните тревоги и проблеми. Не казвам, че това ще е лесно от началото, но, отваряйки съзнанието си за подобни чувства и усещания, ще усетите това гъделичкащо ви щастие. Осъзнаването, че, за да си щастлив, не ти трябва никой! Само ти можеш да го преоткриеш. Оценявайки се като личност. Да приемаш себе си такъв, какъвто си. Да се обичаш и мнението на околните да не те засяга. Защото никой не е по-перфектен от теб. Ти като личност си неповторим и специален. Това никой не може да ти го отнеме. Да се мислиш за нещо по-долно от останалите е равностойно на самоубийство. Да потискаш развитието си по какъвто и да е начин е недопустимо. За да искате да ви обичат, първо почнете да обичате себе си. Иначе как ще давате обич? Поговорката „Каквото повикало, такова се обадило” е напълно вярна. Когато не обичате това, което сте, как ще очаквате друг да ви обича? Научете се да се цените.  Ако нещо във вас не ви допада, а то може да се коригира, направете го. Не стойте и да чакате чудо,  борете се! Нищо не се дава даром.

Ще се върна пак към отрицателните емоции. Депресията! Това подтиснато чувство, кара ни да се затваряме в себе си, да не излизаме от домовете си. Все едно те са  тайното ни убежище, криещо ни от реалния свят. Изпадаме в самосъжаление, докато след няколко дни не ни мине и не проходим като нов, „прероден човек”.  Слагайки маската на непукиста. И минаваме през всичко това, защо? Заслужаваше ли си? А човекът, предизвикал тези чувства - пукало ли му е? Ако да, според вас колко? Достатъчно ли е изобщо? Не, човек, допуснал да ви нарани така, никога не си заслужава. Вместо жалката картинка и маските ви предлагам следното. Вземете приятна по вкуса ви книга и - у вас или след природата, където ще ви е по-приятно - почетете. Отдайте се на фантазията и въображението си, откривайки приятни чувства. Излизайте с приятели, НО НЕ СЕ ОПЛАКВАЙТЕ, не разваляйте собствената и тази на твоите приятели вечер, обременявайки ги с безсмислени, отегчителни, самопагубни  емоционални истории.  Те ще ви изслушат, но не могат да ви помогнат. Затова не  се натоварвайте излишно, нито натоварвайте тях.  Отпуснете се,  изживейте сегашния момент, смейте се, говорете си за интересни и вълнуващи неща. Опитвайте се да прогонвате всички пагубни мисли от главата си! Започнете да се занимавате с нещо, което ви е интересно. Поглезете се, купете си нещо хубаво. Помислете за нещата, които ви карат да се усмихвате. Пак казвам - не е лесно да се научите да си промените мисленето. Но мозъкът е един мускул, който може да се контролира, по вашите решения и искания, стига да сте постоянни и да го научете да привикне към промените. Всичко, което ни се случва, само ние (никой друг) си го причиняваме.  Дори някой болести са плод на нашето въображение, създавайки ги във физическа форма. Мислете позитивно и ще привлечете положителната енергия към себе си!

Добре, сега ще ви споделя малко и за най-безполезните чувства, предизвикани от човек, пречещи ни да сме пълноценно щастливи хора. Това са вината и безпокойството. 

Първо: Каквото и да сме направили, вината няма да го поправи, затова просто продължете напред. Гледайте да не повтаряте грешките си.  Не трябва да позволявате  тя да ви погълне, това е сериозна пречка на щастието ви и е напълно излишна. 

Второ: Безпокойството, постоянни притеснения за любимите същества, страх от някоя трагедия или злополука. Да! Това е напълно излишно и безсмислено. Нито  ще предотврати нещо, нито ще ви помогне. Единственото, което прави, е да пречи да сме спокойни и да се отдадем на моментите на щастие и приятни спомени. Опитайте да ги премахнете тези „бактерии”на вашето щастие.

Като цяло ние подсъзнателно пречим да сме щастливи. Погълнати в миналото, а после и в бъдещето, прескачайки най-важното - настоящия момент, вглъбени в проблемите си, ние го пропускаме, пропускайки щастието. Отиваме сами на разходка из природата, но единственото, което виждаме, са минали проблеми, сегашни безпокойства и нищо повече. Излизаме с приятели, оплакваме се за минали неща. Без да се отдадем на момента такъв, какъвто е. Вместо да го оползотворим по максимален за нас начин. Ние просто излизаме, оплакваме се - ето още един изгубен час. Развивайте се, усъвършенствайте се, мислете позитивно, обичайте се и давайте на любимия/ата повече любов и нежност. Не мислете за минали проблеми или спомени, а за сегашния, този момент, който може да е прекрасен спомен, едно полезно изживяване. Всичко зависи само и единствено от теб. Не позволявай на нищо и никой да те срине. Защото ти си единствен и съвършен по рода си! Не го забравяй! Всичко ще мине! Забавлявай се! Това е твоят път към успеха.

„Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен!"   д-р Уейн Дайър

                                                                                                         Автор : Ивелина Илиева