На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бързо затрополих по мраморните стълбища. Не виждах и не чувах нищо. Не помня как се прибрах и превъртях два пъти ключа в ключалката.
Мислите ми кръжаха като оси в главата ми. И жилеха яростно... Обичах Владо, дадох му любовта си, гладех ризите му, готвех вкусни ястия, подреждах със стил масата, чистех дома ни, бършех мебелите, не оставях и прашинка по тях…, но не можах да му родя дете. От там се разпаднаха нещата. След ходене по доктори, неуспешни опити за ин витро, любовта му се изпари и вече не бях неговото „слънчице”…
Остана ми само работата в института, издигах се нагоре по стълбицата, защитавах дисертации по биология, вкопчих се като удавник в проектите. И си затварях очите. Стисках очи и ...