Пъзелът на живота
На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бързо затрополих по мраморните стълбища. Не виждах и не чувах нищо. Не помня как се прибрах и превъртях два пъти ключа в ключалката.
Мислите ми кръжаха като оси в главата ми. И жилеха яростно... Обичах Владо, дадох му любовта си, гладех ризите му, готвех вкусни ястия, подреждах със стил масата, чистех дома ни, бършех мебелите, не оставях и прашинка по тях…, но не можах да му родя дете. От там се разпаднаха нещата. След ходене по доктори, неуспешни опити за ин витро, любовта му се изпари и вече не бях неговото „слънчице”…
Остана ми само работата в института, издигах се нагоре по стълбицата, защитавах дисертации по биология, вкопчих се като удавник в проектите. И си затварях очите. Стисках очи и се преструвах, че не виждам няколко месеца как ми изневерява.
Не се чувствам добре…Душата ми е свита като пашкул. Объркана съм. След двадесет години брак не зная как ще живея сама. Самотата и отчаянието ме разяждат и не виждам как ще стъпя на крака. Животът ми се обърна триста и шестдесет градуса.
В нашето родопско село, в което съм родена, на жените, които не раждат деца им викат – яловици… Яловица…яловица…думата се забива в мозъка ми и кръжи като балон в главата ми…Избухвам в сълзи…Истината ме замайва…дере ми сърцето…оставам без душа…
След месец прочетох в интернет за скок с бънджи. Записах се без много да му мисля. Ще скачаме от един тридесет метра мост. Сърцето ми лудее от адреналин. Надявам се въжетата да се скъсат и да полетя в пропастта…или в безкрая… Нищо такова не се случи. Носех ловджийски нож в джоба, но ръцете ми се разтрепериха и не направих нищо. Оцелях…може би защото съм страхливка, оцелях…
Измина още една седмица в пустота и без посока. Връщах се уморена у дома, отварях хладилника, а той зееше празен насреща ми. Понякога намирах изсъхнал морков и листа от маруля, хапвах и лягах без сън в огромната спалня.
Когато ми предложиха да замина в ЮАР по един проект аз приех веднага. Ще спасяваме животни в дивата природа.
Стегнат два куфара, метнах последен поглед в огледалото. Зелени, бистри очи се кокореха насреща ми, бледо лице, свъсени вежди...не беше хубава картина...но преглътнах и стиснах устни. Ще карам ден за ден...
……………………..
Нахраних малкото лъвче с биберон и го сложих в клетката. Метнах се в колата и вдигнах пушилка по пътя. Пътищата не са хубави, намирам се на стотина километра от границата с Лесото. Обадиха се за намерено лъвче, останало самичко, най-вероятно майка му е застреляна от ловци.
Давам газ, надувам климатика, но отвън жегата е убийствена. Слънцето е нажежило тавана на колата ми. Вече няколко часа карам, когато климатичната инсталация се повреди. Вир вода съм. Косите и дрехите ми полепнаха по мен. Лъвчето спи и похърква тихо. Карам по един второстепенен или третостепенен път и след няколко часа трябва да се кача на магистралата за Дърбан. Унасям се от горещината и умората, притварям за малко очи, когато изведнъж виждам пред себе си очуканата каросерия на пикап. Стъпвам на спирачката, но не успявам да спра…Чува се тряс…тряссс…стържене на метал о метал и предницата на колата ми се забива в пикапа.
Гледам ужасена как трима чернокожи излизат и се втурват към мен. Стоя като гръмната в колата и не смея да мръдна. Единият се просяга, отваря вратата ми и ме издърпва навън. Наобикалят ме и започват да крещят на диалект. Аз се извинявам и ръся…сори..сори… Ядосани са и като разбеснели носорози ме гледат. Единият ме блъска по рамото яростно, а другите се захилват. Гледам и не вярвам на очите си… Отстрани гора, пустош, жива душа няма…Ей сега загазих здраво… Белите им зъби се оголват насреща ми като диви зверове…Единият ме хваща за гърдите и аз онемявам от ужас.
…………..
Золтан
Връщах се от сондата и карах изморен след дългата смяна, когато видях трима чернокожи да измъкват от колата бяла жена. Русата й коса беше вързана на опашка, а дребното й тяло се олюляваше. Ръкомахаха и крещяха като обезумели. Когато видях похотливите им погледи, които й хвърляха, кръвта ми забуча в главата. Единият се просегна и я задърпа за гърдите. Щяха да се гаврят с нея в това забравено от бога място. Издърпах колта от жабката, който ми е винаги под ръка и слязох от джипа. Ей сега, ще ви подредя, отрепки такива...
Приближих се и размахах пистолета. Те бяха младежи на около тридесетина години. Гледаха ме нахално и злобно. Нищетата и беднотията ги бяха направили лоши. Не мърдаха и продължаваха да се взират в мен. Стояха като истукани. Но бяха с голи ръце, каквито и бабаити да бяха…Кипнах! Ние сърбите бързо кипваме! Стрелях на метър от крака на единия и тогава те хукнаха към пикапа. Потеглиха с мръсна газ. Каросерията не беше пострадала много, само огъната ламарина и стоповете.
Жената ме погледна със зелените си очи. Беше пребледняла и полудяла от ужас. Осъзна, че беше се разминала със смъртта си. Тук, в тези пущинаци….щяха да я насилят и да й прережат бялото гърло…нямаше закон, нямаше съд и полиция…далече от цивилизацията…
- Какво правиш тук? Луда ли си? – разтресох я за раменете, защото тя мълчеше от шок като онемяла.
Колата й беше смачкана и не запали. Заключихме я, взехме клетката с лъвчето и се метнахме на моя джип. Дадох й бутилка с вода. Тя отпи бавно. И тогава заплака. Сълзите се търкулваха по бузите й, ръцете й трепериха неистово. Потъна на седалката. Протегнах ръка и я прегърнах. Сви се до мен изгубена, объркана и уплашена.
Карах към дома ми в Дърбан. Свечеряваше се. Прибрах се в дома си с изплашена жена и малко лъвче.
………………………
Сега съм Веселина Божич. Останах при Золтан след онази нощ. Той е хубав, открит и смел мъж. Не ме пуска да обикалям по диви места. Работя във ветеринарна лаборатория към зоопарка.
Отпускам щастливо глава до силното рамо на съпруга си. Гледам към наедрялото ми тяло, в което бие едно малко сърчице…
Бог ми върна радостта и щастието…Благодарна съм …
Пъзелът на живота ми взе да се подрежда…Една среща сред нищото – беше за мен нова съдба…
,.............
https://news.bg/world/balgari-v-yuzhna-afrika-zastrasheni-sme-maroderi-palyat-i-grabyat.html
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня, честито, радвам се за теб, разказът ти наистина е много хубав!
-
Не бих си простила, ако оставя без поздрав заелата с разказа си второто място в предизвикателството, Таничка!
Нека ти е честито и очаквам другия път ти да си на върха!👏💕 -
Благодаря, Иржи!
Хубав ден! -
Покрай моята еуфория, че за пръв път публикувам, щях да те пропусна , Таня!
Хубава история и точно по темата. Понякога от такива случайни срещи излиза много по- красиво бъдеще...при късмет, но е можело да стане и много лоша съдба за героинята. Желая ти успех и съм сигурна, че ще имаш такъв.Гласувам. -
Прекрасен разказ.Прочетох го на един дъх.Много добре си се справила Таня.
-
Радвам се ,че прочете Доче!
-
Прочетох на един дъх. Издържах на напрежението и си отдъхнах накрая. Браво! Успех!
-
Благодаря Скити, Ирка!
-
Прочетох на един дъх... Разказваш страхотно! Успех, Таня!
-
И аз като Младен, донякъде.
Хубав разказ, Таня. Умееш ги тези неща. -
Поздрави Петър, Роси, Емил!
Благодаря! -
Успех, Таня!
-
Таня, ти си, всъщност, майсторицата,
майсторицата на словото!!! -
Успех!
-
Поздрави Таня!
Пожелавам ти хубаво утро! -
Давам ти глас с най-голямо удоволствие, Таня! Желая ти успех!
-
Благодаря Нина, че се спря на разказа ми!
Хубава вечер! -
Харесах! Поздравления и успех!
-
Благодаря, Блу!
-
Успех!
-
Поздрави Пепи, Кате!
Под разказа съм сложила един файл за събитията през юли 21г. в този район, мародери, убийства, грабежи от чернокожи... ужас! -
Поздравления и успех!
-
Ехе, чете се на един дъх.
-
Поздравления Дея!
-
Страхотен разказ, много ме развълнува!!!
-
Благодаря, Наде!
Хубав ден!
Благодаря Гале за "любими"! -
Успех, Таня! Талантлива си.
-
Благодаря Пепита, Краси!
-
Хубав е. Хареса ми как разказваш историята през очите на двамата участници в нея. Успех.
-
Хубаво пишеш, Таня. Глас и успех! "Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча." - може да остане само едно "ми"
-
Таня, много ми хареса разказът ти. Обективно си пресъздала преживяванията на героинята след развода ѝ. След болката и тъгата идва радостта и май винаги се заплаща със страдание. Неведоми са божиите пътища и планове. Заглавието на разказа ти е много добре намерено. Често не виждаме целия пъзел, затъваме в детайла. Искрено споделено! Давам глас.
-
Майчинството е заложено в жената.
Да оставиш част от себе си -
И аз давам глас. Замислих се защо жените толкова държат на бебетата. С това само доказват, че са биологични инкубатори. Човешкият живот може да бъде толкова интересен и смислен, ако не е подчинен на битието, а на духа. А иначе - с негри да си нямаш работа на пусти места. Но жените често ги толерират.
-
Благодаря Младене, за "любими"!
-
Поздрави, Миночка!
Благодаря! -
Много ми хареса, давам глас!
-
Благодаря АngelFromHell!
-
Разказът е вречатляващ.Задържа интереса ми и събуди непринудено любопитство.Поздравления за таланта и всъхновението!
-
Поздрави Миме!
Благодаря! -
Позабавих се с коментара, но все пак да кажа, че разказът ти ме впечатли, Таня!❤️ Колоритно място на действие, объркана съдба, която чака повратната си точка и едно човеколюбиво перо, изграждащо образа на героинята с поглед от два плана. И това, ако не е майсторство!👏 Имаш глас от мен, миличка!😍
-
Благодаря Миме, за "любими"!
-
Поздрави DPP!
-
Така е, живота поднася всякакви изпитания и обрати.
Хубава история. -
Благодаря, Петър!
Хубав ден! -
Браво, интересна история и майстопски разказана...
-
Благодаря Иви!
-
Много интересна история, Таничка!
Хареса ми и имаш подкрепата ми!🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
