Раждането на облак
Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в противовес на огромен бяло- жълт облак, прикован на самоволно стърчащи антени.
Звездите мъждукат, сякаш има какво да си кажат една на друга. Облакът стои неподвижно, като че ли е основата на Всичко. В него трепват течения, нещо се движи и расте, но той е непоклатим, уравнен с антените, самостоятелна Вселена, приютила безкрая.
Внезапно, сякаш разкъсал реалността, на фона на звездния разказ се ражда облак! Малък, бял, някак болезнено ефирен, изплетен от дантели, обграден от пух.
Две сенки тихо стоят и се взират в раждането на облака магия от нищото, несънувано осъществяване.
Очи се споглеждат учудени, докато младият облак уверено се насочва към облачната половина на небето. За миг се колебае, придобива различни лица, оформя се като парче от пъзел и внезапно се напасва, слива се, оцветява се, после се изгубва в големия облак.
На мястото с разкъсаната реалност се ражда втори облак. Бързо нараства, раздува се, бяга. Когато наближава големия облак сякаш оформя кукички, които забива в облачната маса.
Двете сенки долу си шепнат развълнувани, споделили миг от вечността.
Лягат си един до друг, за да сънуват облаци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивалина Петкова Все права защищены
