7 апр. 2025 г., 01:11

Райска ракия 

  Проза
171 0 8
10 мин за четене
Райска ракия
На А.
-Седнете тук и чакайте! - гласът на жената в червената рокля беше отсечен и не издаваше никаква емоция. - Ще Ви повикам, когато дойде Вашия ред.
Жената в червено се запъти в бърза крачка по коридора и само няколко секунди по-късно се скри в една от вратите в ляво.
Пейката беше съвсем обикновена, дървена и на единия ѝ край седеше мъж, четящ вестник.
Дядо Стамат се завъртя на бастунчето си, бавно седна в края на пейката и се подпря на облегалката. Мъжът продължаваше да чете вестника си и сякаш даже не забеляза новодошлия. Прелисти следващата страница и започна да се смее. Очевидно статията беше забавна и мъжът чак се просълзи. Това силно заинтригува дядо Стамат, какво ли толкова смешно е написано и взе да се върти на мястото си и да се чуди как да завърже разговор със смеещия се човек до него,че да разбере какво е чак пък това написаното, че да просълзи мъжа до него.
В един момент той остави бастунчето си на края на пейката и разкопча жилетката си. Беше му я оплела бла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Велев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Хумористичен разказ »

Предложения
: ??:??