Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а медните човчици на кокошките час по час кълвяха трошици от неподвластната му на времето скулпторова десница.
Рашид се понадигна, пооригна се и се затече с допустимата доза нежелание към четката за зъби. Изжабури се с кислородна вода, защото в неговата къща ТОЙ решаваше с какво да се жабури, след което закуси с квадратна палачинка от брашно тип 500. В брадата му остана неустановено количество сладко от дюли.
Веждев свъси вежди, вчеса доброто си настроение и тръгна за работа. Около него птичите мажори плетяха чипровски килими, а ведрото слънце заничаше под свъсеното му чело. Пътем Рашид тегли майната на няколко нахални журналисти, които с неуместния си навик да задават въпроси по същество само ...