Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост,  непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
- Тогава и времето се губи, но не неговото, а твоето време...
- Нещо ме измъчва... След любовта страхът се просмуква в кожата и...
- Страхът е най-преодолимата част от живота, за него си нужна само ти и никой друг..
- А самотата? Тя затяга стоманените си окови около душата ти... Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... А него го няма...  Няма и да го има...
- Помисли ли за силата, която усещаш, когато той е далеч от теб? Помисли ли за силата на самотата... опиянение, разгром, дълбочина, чувства, живот... СИЛА! Силна си... не плачи! - Сълзите се сливаха с проливния летен дъжд. Продължи...