1 авг. 2024 г., 20:32

Разказче с щати

808 0 4

С това момичигън на име Джорджия се запознахме в едно северозападно село близо до Монтана. Тя беше вирджиния, сиреч не беше още дефлорида. Вършеше нещата малко а ла балама. Често идваше да ни се вайка: "Ай, Дахо! Ай, Йова! Ох, Хайо! Защо Луиз и Ана, или Ноис, а че и Кен, Тъки, мис Ури и мисис Сипи все успяват, а аз никога не вада пари? Пак ме завлякоха с една делауера и ме пратиха да вървя на мейната си." В такива случаи аз си виках на акъла: "Ех, що няма кой да те понапаляска!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...