1.08.2024 г., 20:32

Разказче с щати

812 0 4

С това момичигън на име Джорджия се запознахме в едно северозападно село близо до Монтана. Тя беше вирджиния, сиреч не беше още дефлорида. Вършеше нещата малко а ла балама. Често идваше да ни се вайка: "Ай, Дахо! Ай, Йова! Ох, Хайо! Защо Луиз и Ана, или Ноис, а че и Кен, Тъки, мис Ури и мисис Сипи все успяват, а аз никога не вада пари? Пак ме завлякоха с една делауера и ме пратиха да вървя на мейната си." В такива случаи аз си виках на акъла: "Ех, що няма кой да те понапаляска!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...