Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза стоеше вече дни, върху изгнила табуретка от талашит с очи вперени в нищото, помътнели от катаракти. Единият му клепач беше полузатворен от прекарания инсулт, а в главата му се въртяха едни и същи мисли за живота му и стигаха до някъде и после отново се повтаряха,като повредена грамофонна плоча. Помнеше детството си,помнеше силата, с която се бореше да оцелее,помнеше своите близки до момента,когато всичко ставаше черно и образите изчезваха.Креташе вече 3 месеца в някакво безвремие чакайки нещо да се случи, но не знаейки какво.
В мрачната стая влезе медицинската сестра :
-Имате посещение!
Бавно се завъртя на табуретката и видя, като не ясен силует една жена.Тя се доближи, протегна ръка към него ...