Разказваш ù, но не усещаш, че говориш в празна стая...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест.
Не можеш?
Будуваш.
Стискаш завивките и кълнеш затворените врати, недогледаните филми,
недопитите чаши и предъвканите обещания.
Късно е. Тя отдавна сънува. Но ти не искаш.
Говориш, шепнеш, очакваш, трепериш, разтваряш,
а... после преглъщаш и пак... ...