РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста

(Баба Станка)

"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих другаря си преди пет години. Живея сама. Синът ми е в София със семейството си. Даде ми стария си компютър и ме регистрира в този сайт. Да не скучая.
А и откъде да се знае, може и някой дядо да ми обърне внимание.
Ти нямаш ли някой дядо под ръка? Може да не е много красив. То... на нашата възраст каква ли красота има вече, де... Ама да е чист. Да не се налага насила да го вкарвам в банята. Иначе, аз съм осигурена. Имам си хубаво жилище. А и колко ни трябва на нас, дъртите? Една спалня и една кухня. Пенсията ми е голяма. Ще му готвя само хубави манджи.
Пък ти, ако искаш ми пиши понякога. Имам и други млади момчета и момичета, с които си пиша. Даже един младок иска да правим секс. Какво да го правиш? Глупаво е още. Ами ако се гътна, докато го правим? Сигурно ще напълни гащите. Казах му, че ми е късно да сменям памперси и той ми написа такива глупости, че сърце не ми дава да ти ги повторя.
Може да ми разкажеш някой виц, ако искаш. Но да е нов. Защото аз знам много и ако е стар, няма да ми е интересен. И аз ще ти разказвам, ако искаш. Знам и някой мръснички, ама то нали вицовете се разказват с истинските думи.
Гледам, не си в България. Аз съм от Бургас. Когато се върнеш, ако е още топло времето, може да дойдеш на плаж. Но вземи жена си или любовницата или каквото имаш... Сам недей да идваш, че съседите какво ще си помислят?
Хайде сега да спирам, че в скайпа ме търси едно момиче. Скарало се с любовника си и иска съвет.
А ти пиши. Баба ти Таня ще се радва! "

Четях и препрочитах писмото на баба Таня и ми беше хубаво. Откровени, мили думи. Прекрасно чувство за хумор. Убеден съм, че и тя си има проблеми. Убеден съм, че пенсията ù не е министерска. Но тя беше доволна от живота. Много, много позитивна жена. Замислих се за многото други жени, които постоянно се жалваха от "този скапан живот".
Отговорих веднага на баба Таня. Казах ù, че аз също ще се радвам да си пишем. Обясних ù, че в България се връщам в късната есен, когато не става за плаж, но ù благодарих за милата покана.
Така започна кореспонденцията ми с баба Таня. Пишехме си и в сайта, и в скайпа. Когато нещо ми тежеше, бързах да ù пиша. Не споделях проблемите си. Но разговорите с нея винаги ме разтоварваха.
Зареждаше ме с позитивизъм тази жена.
И така... две години.
Един ден тя не се появи в сайта. Нямаше я и в скайпа. Нямаше я и на следващия и на по-следващия ден. Никога повече не се появи. Нямах други координати за нея. Липсва ми. Сайтът, без Баба Таня, вече не е същият.
Ако някога, някоя баба Таня ви пише, не я пренебрегвайте. Пишете ù.