10 апр. 2020 г., 23:04

Разлиствай ме бавно... 

  Проза » Письма
669 2 1
1 мин за четене

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…


Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…


Какво те накара да се затвориш в себе си? 


Защото ми се навлиза… в душата ти. В самия теб, отвъд всички граници…


Нека потъна в нюансите на твоето кафяво… Нека бъда твоята любима книга. Разлиствай ме бавно... Всяка вечер.


Нека бъда водката, стичаща се по устните ти...


Просто ме хвани за ръка и остави отпечатъците си върху мен…


Довери ми се…

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??