Разлиствай ме бавно...
Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе си?
Защото ми се навлиза… в душата ти. В самия теб, отвъд всички граници…
Нека потъна в нюансите на твоето кафяво… Нека бъда твоята любима книга. Разлиствай ме бавно... Всяка вечер.
Нека бъда водката, стичаща се по устните ти...
Просто ме хвани за ръка и остави отпечатъците си върху мен…
Довери ми се…
© Есенен блян All rights reserved.
