Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереометрия. (Това разбрах предишната вечер, взимайки учебник и тетрадка назаем с нагласата да уча цяла нощ. Да, ама на десетата минута реших, че е по-добре да се наспя, отколкото да лиша себе си от онова блаженство, известно като сън.) Та, викам си, 50 страници материал няма време да науча, затова направо към План В – събуждането на моя изключително креативен ум. ( План Б го пропуснах, тъй като не е надежден и не всеки път минава, а именно добре познатата работа в екип, както и жокерът „Пиши на приятел“.)
Стига сега с ретроспекцията, че времето, уви, тече еднопосочно и то с доста голяма скорост, когато става дума за контролни или замаскираните такива като „писмени изпитвания“. Така...Да започваме.
Задача 1 – Не е чак толкова трудна. Общо взето описвам някакви си очевидни неща, а за останалото...добре че внимавах някъде там в далечния шести клас. Относно аритметичните действия – е, там като никога съм повече от сигурна в отговорите си. Остава само и госпожата да ми хареса доказателството и четворката ми е, както се казва в кърпа вързана. Но да не си правя сметки без кръчмар, ами да действам, че време не остана.
Задача 2 – Четириъгълна пирамида с основа квадрат и разни други подробности. Търсят се околните ръбове и ъгълът, който най-големият от тях сключва с основата.
Първо трябва да си направя приличен 3D – чертеж, за който евентуално да получа някоя и друга точица. Тук на помощ се притичва моята стара добра приятелка – стереохимията, с която напоследък сме в достатъчно добри отношения, предвид факта, че мисля да ставам докторица и именно тя е една от причините да не внимавам в доста голям процент от задължителните учебни занятия. И докато по-голямата част от хората свързват четириъгълната пирамида с онези в Египет или с Лувъра в Париж, то аз си представям изяществото на молекулата на метана с нейните здрави и прости сигма връзки.
Пирамидката ми е готова. Дотук добре. Сега започваме да търсим скритото фараонско съкровище или Мона Лиза, ако ви е по-симпатична. Изразът „всяко начало е трудно“ явно трябва да важи и тук. Пред себе си имам учебник с излишна теория, както и пълен с какви ли не формули лист, предоставен ни за улеснение да сме си „помагали“ по време на това велико събитие – контролното. Чудесно! Царски пищов! Какво успокоение! Да, щеше да е хубаво, ако на въпросния лист с формулки имаше онези три, които в действителност са ни необходими за задачите. Но както и да е. Видяло се е, че трябва да съм креативна.
Ще мисля абстрактно. Щом математиката е навсякъде в живота, значи няколко житейски примерчета ще ми помогнат да си реша задачката. Трябва да намеря дължина на отсечка. Отсечката се състои от две точки А и В. Да приемем, че аз съм точка А, а точка В е обектът (мъж) на моите мечти. Отсечката е пътят към него. Път – широк и прав като магистрала. ( Тук – там с някое завойче или дупка, но и аз като някои строители на пътища в България понятие си нямам от това, с което съм се захванала в този момент.) Колкото и прилично да съм си начертала „пътя“ от А до В, дължината му не идва да е по-малка от един цял живот, че и отгоре, а обектът (мъж) В си се е подпрял спокойно в ъгъл РВС , скрит зад равнината, вперил поглед в секси мацката точка С. Добре, че е моят стар приятел Теорем Питагоров да ми удари едно рамо. Слава Богу, че сме в същата класна стая и духът му все още витае в пространството. Горкият загина някъде в девети клас, мисля. Благодаря, господин Питагоров! Благодарение на Вас май успявам да надхитря съдбата.
Дължината на отсечката е намерена и някак си вече изглежда, че нещата лека-полека започват да се подреждат в моя полза. Всичко си намерих. Само не знам къде да търся въпросния ъгъл. Че е отвъд зрителните ми възприятия, ясно. С помощта на моето прекрасно въображение успявам да отворя третото си око и виждам два ъгъла някъде зад равнината. А сега накъде? Малкият или големият? Би трябвало и тук размерът да има значение, все пак нали математиката е навсякъде в живота? Ще питам госпожата, видяло се.
- Госпожо, кой ъгъл търся? Малкият или големият?
- Какво е правилото за ъгъл между две пресичащи се прави? – пита ме тя.
Това най го обичам. На въпроса – с въпрос. Ако знаех, нямаше да питам сигурно.
Учебникът е пред мен. Мога да го използвам. Но да търсиш едно изречение в 50 страници е като да си изгубиш обицата в морето – няма намиране. Нямам време за губене. На тото не ми се получава обикновено. Ще мисля логично. Нали математиката е навсякъде в живота. Малкият или големият... малкият или големият?
Хмм... ще избера малкия ъгъл, защото нали и в живота щастието е в малките неща и те били най-важни. Ето, и аз ще хвана мъжа на мечтите си натясно в малкия ъгъл и няма да има накъде да ми избяга. Решено е. Само трябва да се сетя как. Зад себе си чувам госпожата, която напомня за оставащите 5 минути. Не е истина как ме стресна. Така се бях задълбочила, а сега и мисълта ми се скри нейде зад равнината. Няма да го бъде. Последни секунди. Решавам, че е по-добре да сътворя велика глупост, отколкото на листа ми да няма нищо. Нали математиката е навсякъде в живота. По-добре да поемеш риска и да сгрешиш, отколкото никога да не си опитал. Та и тук така. С размах чертая диагонал на основата и създавам нови зависимости. Предавам контролното. Много съм доволна от себе си, че стигнах до мъжа, пардон, до ъгъла имах предвид. Е, оказа се, че като кривнах от правия път с моя диагонал нито правилния ъгъл намерих, нито правилния мъж хванах. И все пак, мисля си, че поне за 5, ако не и за 5.50 ще има. Колкото – толкова. Нали математиката е навсякъде в живота. Не съществува пълно щастие. Поне няма да е 3. Вече мога да си отдъхна. Може да си отдъхне и госпожата, която не знам как съумя да съсредоточи поглед едновременно в още около петнайсет произволно разпръснати точки в равнината.
Край.
(Разказ по действителен случай) 29.10.2018
© Християна Манева Все права защищены